Аз  имам път. Единствен  моя  път.
Където срещам  мълнии със  гръмотевици.
И там  ще   се  възражда все светът.
И там  предателство е  отживелица.

Аз  нося  страх. Безумният  си  страх
За  здравето на моите  деца.
Живота със  огромния  размах
Ми позволява среща с техните  лица.

Аз  нося  гняв. Като  цунами и  порой
Помита крепости,  и  броня, и  души.
Гневът  ми няма да  даде  покой.
След  време  той  не  ще  ме  утеши.

След  като  мина,  и  замина,  там,  където
Ще  си  отида след  изгубени души,
Поникналите  черните  лалета
В очите ми  ще  кажат  "Не  греши".

Но  имам  път... Все  още.

баби...болна ли си..
не се смея,изгл..суха, слаба, болна и злобна..видях те