Аз мириша на пролет, все още в сърцето ми жива.
На лалета, на славея вечен тревожния глас.
Там където бях бремена, боса, щастлива.
Там, където със кучето бродих щастливата аз.

Аз ухая на лято, ненужно, дъждовно, и прашно.
С гръмотевици, бури и неоправдани лъжи.
Там, където ми беше самотно, и тъжно, и страшно.
Там, където присъдата ми не важи.

Аз ухая на есен, безумен сезон на листата.
Позволено ми е да съм истинската цялата аз.
Там, където ми пее, и пак ми танцува душата.
И където го чувам отново мой вътрешен джаз.

А пък зимата пак ще извикам отново гробаря,
Да играем на карти, да сложим един катинар
Там, където душата ми свита, сама, уморена и стара
През ключалката гледа отново живота ми стар.