Здравей, Тъга. Пак плачеш? Да, разбира се.
Защо ли плачеш? Сещам се сега.
Защото си самотна? Та нали сме...
Нали сме заедно. Ти не плачи, Тъга.
И заедно по грешките ни стари
Ще тръгнем към затворена врата.
До прашните забравени дувари
С усмивка ще посрещнем Самота.
И ето че, Тъга, не си самичка:
Протягаме ти нашата ръка,
Забравените твоите сестрички,
Все сме до теб. Ти не плачи, Тъга.