На баща ми

Господ е във малките неща...
В твоето спокойно постоянство,
В двуетажно тухлено пространство -
В твоя къща, сбъдната мечта.

И камината от бежовия камък,
Правена с любов от твоя син,
Зимата те радва с буен пламък
В ден изгряващ, нов, незаменим.

Стиховете пише дъщерята
За звездите в есенният дъжд.
Внуците играят под асмата -
Тях си ги наглеждал неведнъж.

И, оглеждайки съдбовните си жътви,
Ти, като съпруг, като баща,
Оздравявай с нашите молитви!
Господ е във малките неща...

13.12.2017 г.