днес е родителската среща в училището на дъщеря ми. А аз не мога да отида. не защото не искам, а защото не мога - рака е коварна болест, удря те в болките най-много когато не го очакваш. Лека -полека ослепявам и оглушавам - паднала е имунната система. За очите купувам кокетни очила, за ушите мило скланям главата на страни с мъркащото "Моля? Оу, извинявай, не те чух"... Лека полека ми се спукват кръвоносните съдове, крия синините ми по тялото с кичозните чорапогащници и кадифени дълги ръкави. За да не плаша 13-годишната ми дъщеря. Предадоха ме всички, дори бившия ми съпруг, когото боготворях някога : "Нямам пари за да плащам всичко, оправяй се сама", каза той и реших че е прав. Ми да, лечението да се плати операцията на онко-болен си е пара, прав е човека. За това, няма как да отида на родителската среща днес, понеже същите пари за транспорт същото време трябва да го заделя за да не излизам и да не не се движа навън, както го казаха лекарите....

Човек оценява нещо, когато го губи... аз днес няма да съм на родителската среща в училището на дъщеря ми, хайде това да ми е най-голямата ми болка.

Защото другите ми болки вече започнаха........