Мирогледа едно любопитно създание, мирогледа е тегав и личен, и когато си само на разстояние този свят ти изглежда различен. Мама навън, аз избягах отвкъщи за да видя разкошни коне. Нищо че времето пак ще се мръщи, тайно да пипна поне или грива, или разкошна опашка, или лъскав и дишащ хълбок. Мамо, на осем съм, няма пък страшно, и ще порасна, дай срок. Мама на работа, аз съм на десет, уча се да летя, и през прозореца скачам, ръцете като крилете въртя. Мамо, на десет съм, аз съм голяма, хич вече не ме боли. Не полетях, чуваш ли ме , мамо? Това е най-гадно, нали? Аз съм на двайсет, далече в чужбина, удрям го на живот. Не се обаждам, това ще подмина тук и сега и от странното даже озадачено желание да си сама и голяма, мамо, омъжих се, чуваш ли , мамо? Никакво пак внимание! Аз съм на трийсет, в басейна с децата плуването и смях. А пък съседа от махалата влюбил се в мене. Грях! И на четиредест все още мене отвсякъде бива. Мамо, а аз те сънувах снощи... Мамо, дали си щастлива?