Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.09.2014 00:04 - Пазители
Автор: minavam Категория: Изкуство   
Прочетен: 1174 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 05.09.2014 00:18


- Химка, събуди се, след полунощ е - гласът на  Гура бе дрезгав и крякащ.
Химка сладко, до пропукване в ставите, се протегна и се огледа.
- Мале, как се отразях - изненадано сподели тя, обръщайки се към събуждащите се приятелки.
- От жегата е, аз мислих че днес ще се разтопя - Гура се прозина с цялата уста с риск да си навехне  ченето - Едвам се освестих.
- Та ти се освести когато след  Революцията ти  отрязаха главата и те  реставрираха - каза  Химка   под акомпанемнта на хилежа на приятелките й.
Долу на площада някой изписука уплашено, някой  викаше за помощ и женски  глас хлипаше в ужас и истерия.
- На тези пък какво им  има? - проточи  врат Гура - Отдавна не съм чувала подобен концерт.
- Да летим, пък да видим? - предложи  Химка - Сега не сме в тъмните векове на Средновековието, дори и да ни видят - ще  решат че са прекалили с алкохола. Днешните  хора с нищо  не  можеш да ги  изненадаш.

Жената пищеше ужасено, докато за косата я влачеше към таксито  дребен хилав човечец. Очите му  светеха със зъл огън, обаче  жената явно не бе от страхливите, извиваше се и  се опитваше да му  издере  очите. Понеже бе с комплекция и  ръст на  човечеца, силите  бяха  приблизително еднакви.
Химка и  Гура бавно се преземиха до двойката.
- Ти да видиш, и какво ли става тук? - изграчи  Гура.
Човечеца се  ококори и  пусна  жената.  Химка надменно скръсти  ръцете си и се  ухили, показвайки  кучешките си  зъби. Човечеца  изписука  жално, метна се в таксито и изчезна с мръсна  газ.
- Не плачи - строго каза  Химка. Жената  плачеше  тихо, като  изгубено  дете - Нищо  лошо не е станало.
- Ами ако не разбира  френски - съчуствено  отвърна  Гура - Тук е  пълно с туристи все  пак.
- Всичко  разбирам - хлипаше  жената - Аз съм от Париж, не е там работа... Просто не съм очаквала,  аз да не съм му  парцал, ето така, за косата...
- Тихо-тихо-тихо- Химка погали с грапава камена длан  крехките  рамене на ридаеща  жена - Тихо... Нищо  лошо не е станало. Нищо непоправимо не се е случило.  За  сметка на това, той още  дълго време  ще ни  сънува в кошмарите си.
Гура - старшата горгулия от галерия на  химерите в Нотр-Дам-Дьо-Пари се  разсмя от  цялото си  камено  сърце. На звука на неин  дрезгав  хилеж долетяха  другите химери и горгулии.
- Какво става тук при вас,  май е весело? - крилати създания от камък се събраха около  плачеща  жена.
- Тази трябва да я изпратим до вкъщи - отвърна  Химера - Кой днес ще  я изпрати, момичета? Нека  аз да  летя  над нея? Нали я  знам още от бебе, тази е ненормална, все  ще свърши някаква  беля.
- А, не!  Ще  летим заедно! - решително отряза  Гура - Сега се сетих, нали си  ми разказвала за тази откачалка, все намира някакви  изроди и после си  пати. Ще я проследим да стигне до  вкъщи, а не да отиде  към нейния любовник да го  утешава  след стреса  от среща  с нас. Намери такси - строго се  обърна  Гура към плачещата  жена, размазваща спирала и сълзи по подпухналото си от рев лице - Хващаш такси и веднага вкъщи.  Ще те  наблюдаваме  от небето. Ясна ли съм? - жената послушно и радостно кимна вместо отговор - Химка  от колко  години те дундурка, а? на трийсет си вече, все  Химка ли да те спасява? На 30 си, а акъл нямаш. Хващай такси, ще те изпратим.

Горгулии и химери съчувственно гледаха  водачката  си.  Гура  тежко  въздихна и  плесна със  събудилите се  след полунощ  крила.
- Хайде, команда... След мен.
В парижката полунощ  от събора отлитаха като тъмен облак тъмни фигури.
- Благодаря ти,  Химка! - извика  подир тях  жената на  площада - С теб от нищо не  ме  е страх!
- Има си  хас - отегчено промърмори  Химера.







Тагове:   изкуство,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: minavam
Категория: Изкуство
Прочетен: 309309
Постинги: 194
Коментари: 690
Гласове: 2084