Постинг
09.03.2012 15:03 -
Пет
Автор: minavam
Категория: Изкуство
Прочетен: 1423 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 09.03.2012 15:13
Прочетен: 1423 Коментари: 2 Гласове:
2
Последна промяна: 09.03.2012 15:13
1. Ида. Ида мразеше името си от момента, в който разбра че се казва така.
- Ти си щастливка - уверяваше я Мария - Всяка втора жена на тази земя е Мария, а ти си уникална.
Ида не искаше да е уникална. Искаше да се скрие.
2. Майката на Ида бавно и мъчително си отиваше от гангрена. Казваше се Лидия. Пиша "казваше се" защото само това име позволи Иван да се надпише на мраморната плоча. Той поръча "Казваше се Лидия".
- Нищо ли не искате да добавите, дати, надгробен надпис? - попита го погребален агент.
- Не.
Иван е лаконичен. Винаги е бил такъв.
3. Мария е втората съпруга на Иван. Мащеха на Ида. Всъщност, не е била най-лошата мащеха. Тя много се стараеше. Много. Много... Но Ида така и не успя да я обикне и винаги помнеше мама. Веднъж е видяла как Мария ридае в кухнята след поредното й сопване, прегърна я и каза:
- Не можеш да си ми мама. Но можеш да си ми приятелка.
От този ден между тях винаги имаше мълчалив таен женски сговор. Иван много се дразнеше. А те много му се смееха.
4. Веднъж Лидия дойде при Ида. Не на сън и в кошмари. Посред бял ден, в офиса й. - - Искам да говоря с теб, бързо, нямам време, изтичат ми секундите, никой друг не ни вижда, бъъъъъъързо в коридора!
- Госпожо, мога ли да ви помогна - машинално отвърна Ида.
- ВЪЪЪЪЪЪЪЪНННН! - изкрещя майка й и прозореца се отвори от само себе си.
- Мерси че не е токов удар - измърмори Ида - Щеше да е бетер като в глупавите сериали.
5. - Имаш рак и ще умреш след три години - каза Лидия - бягай, момиче. Бягай и свърши всички лудории, които ти ги забранявах когато беше дете. Бягай. Защото ТАМ няма нищо. Живей тук и сега. ТАМ няма нищо, няма прошка, покой и лека пръст. Тук и сега. Бягай да живееш!
- Ти си щастливка - уверяваше я Мария - Всяка втора жена на тази земя е Мария, а ти си уникална.
Ида не искаше да е уникална. Искаше да се скрие.
2. Майката на Ида бавно и мъчително си отиваше от гангрена. Казваше се Лидия. Пиша "казваше се" защото само това име позволи Иван да се надпише на мраморната плоча. Той поръча "Казваше се Лидия".
- Нищо ли не искате да добавите, дати, надгробен надпис? - попита го погребален агент.
- Не.
Иван е лаконичен. Винаги е бил такъв.
3. Мария е втората съпруга на Иван. Мащеха на Ида. Всъщност, не е била най-лошата мащеха. Тя много се стараеше. Много. Много... Но Ида така и не успя да я обикне и винаги помнеше мама. Веднъж е видяла как Мария ридае в кухнята след поредното й сопване, прегърна я и каза:
- Не можеш да си ми мама. Но можеш да си ми приятелка.
От този ден между тях винаги имаше мълчалив таен женски сговор. Иван много се дразнеше. А те много му се смееха.
4. Веднъж Лидия дойде при Ида. Не на сън и в кошмари. Посред бял ден, в офиса й. - - Искам да говоря с теб, бързо, нямам време, изтичат ми секундите, никой друг не ни вижда, бъъъъъъързо в коридора!
- Госпожо, мога ли да ви помогна - машинално отвърна Ида.
- ВЪЪЪЪЪЪЪЪНННН! - изкрещя майка й и прозореца се отвори от само себе си.
- Мерси че не е токов удар - измърмори Ида - Щеше да е бетер като в глупавите сериали.
5. - Имаш рак и ще умреш след три години - каза Лидия - бягай, момиче. Бягай и свърши всички лудории, които ти ги забранявах когато беше дете. Бягай. Защото ТАМ няма нищо. Живей тук и сега. ТАМ няма нищо, няма прошка, покой и лека пръст. Тук и сега. Бягай да живееш!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол