1. - Още  един курс и  край. 
  Ей навън  птичета са се  разписукали, а ти  седиш  тука и   гълташ  благотворен   столичен   газ. Макар че... Щом я  чакаш...
Тя е прекрасна.  С дълги  руси коси, кожата й е  кадифе, и винаги   с толкова топли  устни...Ще  я  схрускаш,  а?
Тъпата кучка винаги закъснява. Ейййййййййййййй, просто  парче, сто  пъти  съм  й  казвал да  спре с тези  купони.Пак  ми звънна. Тук  съм,  чакам.  Къде да се  дяна?
С очи като  океан.  Ти  виждал ли си  очи  големи  като  не море,  а  океан.  Да потънеш  в тях, да потънеш в мекотата  на тези  бедра, да  навиеш около китката  си   дългата  й  коса, точно  когато  тя стене "Ощеее"... Нищо не знаеш  ти, братле. Харесва  й да  й  дрънкам тези  глупости.  Ще  й ги  дрънкам,  къде  ще  ходя? Баща й е голямата  клечка. За това  ще се правя на  учтив, ще  си  бачкам и   ще си  гледам  къщата след като  той ме е подкупил да  се  откажа  от  нея. Не съм  тъп-тъп-тъп и  мълчалив...пън. Но поне  си изкарвам парите  за нас,  за  пустите  й  купони, за роклите  й... В крайна  сметка нали за това  имам късметлийския  номер 111.

2. Мълчалив  човек в офиса си  вдигна  слушалката.
- Да?
Никой нищо не му  отвърна.  Слушалката  мълчеше. 
- Ясно- каза  мълчаливия  човек и  затвори така,  все  едно сложи  точка.
След това мълчаливия  плати  всичките сметки по  таксиметровата  фирма.  И  преведе  малко  в повече  пари за номер 111.  За  купоните и   роклите.