1. Куче, естествено.  То  ги запозна.  Чистокръвна  тротоарна превъзходна софийска.   Огромен и  глупав. Скочи върху   Малката за да  й вземе  баничката, а  Батето я спаси.
 - Благодаря, бате - изхлипа  тя, а той като я погледна от  двуметровия си  ръст... Е, какво да  я прави това  хлапе, нещастно, сополиво, премръзнало...

2. Малката носеше  огромния си  корем  с голяма мъка  из  тясното  им  жилище.  Баткото  коленичеше пред нея и  целуваше  палавия  корем, който  близнаците правеха на  квадрат.
- Нали няма да  умра? - уплашено  питаше  тя, ококорила   вълшебните си  очи.
- Никога- обеща  й  той и знаеше  че  лъже.

3. Кучето, което  ги е събрало, Баткото го  е  извеждал понякога. Изведнъж  Шмоки взе  че  дръпна в съседен  вход.
- Къде си  тръгнал  бре,  змей -  изсмясе  баткото, но  изведнъж го  спря  една стара  жена.

4. - Как не ви  е срам - каза старата  жена - Вие не можете ли да  озаптите  вашата съпруга, по  цял вечер  идва тук  уж да   е  извела кучето,  ама с  моя  син да ви  изневерява. Вижте какво ще ви кажа, моето  момче, оправете си  вие двамата  в къщи  че  целия блок ни  се смее.