Кралят откровено се натаралянка заедно с Дракона. И заедно с него, хълцайки и олюшвайки се, се набута в любимата кръчма. Бутат те дваминката вратата, а там Кралицата с Принцесата редят пасианси с Кръчмарката.
- Въх! – каза Дракона и смело се скри по стола.
- Ти с менюто да се беше прикрил - упрекна го Кралят - таман за левият ти зъб да стигне. Че с тази табуретка само най-малкият си шип на опашката го...
- Тихо - каза Кралицата.

В кръчмата се настани зловещо мълчание. Като видя три женски фигури с поза на „Ф” отсреща, Кралят разбра че трябва да дезертира веднага. В крайна сметка, срещу тази гвардия нямаше никакъв шанс: ни да я овладееш, ни да воюваш с нея... така или иначе ще те надговорят. Но по стар навик Кралят продължи в най-добрите традиции на защитата: започна да атакува.
- Какво правите тук, жено? – изрева той срещу Кралицата, макар че короната му хлопаше, понеже му бе малко по-голяма, и се удряше в пиратската златна халка на лявото ухо.

- Пържоли на скара - честно отвърна Кръчмарката.
- Тате, ние на карти...- прошепна Принцесата.
- Я ми ела тука - изсъска Кралицата.

Понеже тези реплики бяха изстреляни едновременно и от трите жени, напълно разбираемо е защо Кралят се е направил на глух.
- Да ти повторя ли какво казаха? – услужливо предложи Драконът.
- Я не се обаждай, нов биологичен вид: Рептилия-Предател.
- Шът, Мъж под Чехъл!
- Кретен!
- Приятелят на кретена е двоен кретен.
- Тишина! – изрева Кръчмарката и Драконът виновно млъкна, взимайки Краля под свое крило.

- Тате, недей така де - намръщи се Принцесата.
- Я марш към двореца - каза Кралицата.
- Удари още една малка и да си ходим - съгласи се Дракона.

Кралят свали короната от главата си.
- Айде стига толкова. Опитах, Господ ми е свидетел. Опитах какво ли не. Не мога повече. Корабът ме чака. Търсете си друг Крал.
На разсъмване вдигна котвата стар, но чист и спретнат кораб.
На пристана плакаха Кралицата и Принцесата.
- Подлец! – крещяха те към хоризонта.
- Свободен! Свободен! – отвръщаха им чайките.