Кралят се скара с Кралицата и отиде да се оплаква на Дракона.
- Знаеш ли, Динозавър такъв, тя никога не ме е обичала - прегърна люспестата лапа Кралят се облегна на аметистовата стена на пещерата - Тя така страдаше по теб.
- Знам - съгласи се Драконът - и мен не ме е обичала, та нали се е омъжила за теб.
Кралят тъжно отпи от пълната кана и одобрително изхъмка:
- Добро е виното ти...
С огромна наслада той свали короната си и я закачи върху златистия шип, стърчащ от драконовото крило.
- Слушай, ами ако си разменим местата, тя дали ще е щастлива?
- Не бих разчитал на това,- след кратък размисъл отвърна Драконът - ние не можем да я направим щастлива, ако тя не го иска.
Те дълго мълчаха заедно, гледайки се в очите с пълно разбиране. Човешкият стоманен поглед срещу мъдрият и ален на дракона.

- Хайде да заминем - казаха те на глас и се усмихнаха един на друг, чувствайки абсолютната свобода.
- Хайде! - решително каза Кралят - ти къде искаш да заминеш? От нея ли бягаш?
- Някъде на западните ти граници май има бунтове? - Драконът разгърна златните си криле - Предлагам да си припомним доброто старо време.

Красиво застаряващият мъж свали короната си от златния шип, сложи си я и си припомни, че той е Кралят.