Постинг
12.03.2010 10:54 -
Гарванът и Морето
Имало едно време далече на Север едно Море. Истинско северно Море – страховито и безпощадно. Хората са ловували в Морето тюлени и китове. А пък Морето обикнало един Гарван. Не какъвто и да е Гарван, а най-мъдрия сред всички.
- Да те чакам ли днес? – питаше го Морето, но Гарванът най-често мълчаливо отлиташе в небето за да спасява човешките лодки, заклещени от лед.
Всички се присмиваха на Морето:
- Как така ти, тъй могъщо и опасно, не можеш да се разбереш с някакъв си Гарван?
Морето не отвръщаше на подигравките, притихваше, а после потапяше човешките лодки и изхвърляше на брега животните, когато Гарванът спеше.
Доплуваха тогава китовете и тюлените до Гарвана и се примолиха в отчаянието си:
- Чуй ни, остави ги тези хора да потъват, не го заслужават, само гневиш Морето.
Изслуша ги мъдрият Гарван и създаде остров от главата на най-големия кит, изхвърлен на брега от Морето. Там той приютяваше хората и животни, извадени от Морето, защото повече нищо не можа да направи.
Все още никой не се е осмелявал да спори с разгневеното Море, но много, много хора са се събрали на острова на Гарвана... Разтрепери се Морето от ревност към любимия си Гарван и се разпени.
Гарванът посрещна първите вълни, разперил могъщите си криле, приготвяйки се да умре.
- Ела – каза мъдрият Гарван на Морето – Не искам да се боря с теб, а и не мога. По-силно си от мен. Ела, когато пожелаеш да ме приемеш такъв, какъвто съм. Не ти угодих, прости ми. На Морето не можеш да му угодиш. Точно в това е твоята прелест.
Старите хора казват, че оттогава Морето обгрижва и заобикаля острова на Гарвана. Защото се опита да го хване в небето, но тежките вълни попречиха.
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол