Зима:
И в този  сняг те  зърнах  пак. Ах, как  вали. Ти ме  видя. Настръхна  чак. Боли. Нали?

Пролет:
Чуруликаха  врабчета, падаха шушулки, светеха усмивки вънка, пръстени... дрънкулки.

Лято:
Корем, узрял като диня. За момче и момиче  избираме  име. 

Зима:
Погледни ме. Погледни ме. Моля те... жив ли си? погледни ме!  
Помощ! Пропадам в последният ми полет десен.
И никъде, никъде не виждам  есен...
Есен, къде си?