Постинг
23.10.2009 22:57 -
Крайпътното ханче
Автор: minavam
Категория: Изкуство
Прочетен: 1172 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 23.10.2009 23:11
Прочетен: 1172 Коментари: 2 Гласове:
3
Последна промяна: 23.10.2009 23:11
Млад и уморен мъж, пристигнал с малката си свита по залез слънце, повика ханджията с кимване на пръста. Че не беше пътуващ търговец – не беше: с безпогрешното си изострено усещане за бакшиш старият ханджия го разбра веднага. Въпреки евтините коне, скромното си облекло и оръжие, хората, крачещи край младият мъж, се движеха твърде изправени, а тази осанка е вродена, нея не можеш да я купиш – така се движат само потомствени благородници.
Какво пък, твърди се че самият Принц обича да пътува инкогнито, какво му влиза в работата на един ханджия кой се отбива да преспи в „Златния Дракон”? Благородниците не обичат да ги разпитват, но ако се погрижиш да получат чиста и топла стая, хубаво вино и добре изпечено месо с току що изпечен хляб, оставят голям бакшиш. Това винаги ги издава. И ханджията се втурна с кривите си крака, нареждайки през зъби на младият слуга:
- Ти източната стая...
- Затоплих я още като влязоха - Момчето бе пъргаво, младо, с нахален и засмян син поглед - Казах на готвачката да затопли джоланчета, извадих една кана от най-хубавото вино. Ще им хареса, чини ми се, гус`ине.
Ханджията изхъмка одобрително.
- ...и до Столицата ще стигнем след ден, най-рано – Младият мъж бе уморен, личеше си от пръв поглед – Наредих на ханджията да ни събуди призори. Бъди така любезен, гледай да не убиеш някого покрай собствената си параноя.
Гигант с намръщена физиономия до него само кимна.
Момчето-прислужник с наглият поглед чевръсто сервира зеленчуци, топъл хляб, ароматно печено свинско и кана добре изстудено вино.
- Когато всичко това приключи, Карл, – С наслада се протегна гигантът – Ще спа цяла седмица.
- Когато всичко това приключи ще ти дам един месец отпуска – Този, когото наричаха Карл, уморено се облегна на грубата стена зад него, изпружил краката в мръсните ботфорти – Само да видя моята Луиза...
Гигантът до него кимна с разбиране и се изсмя малко фамилиарно, но абсолютно безобидно.
- Ехххх, млади-луди – С обич и неочаквана топлина каза той.
Колкото и да бе уморен, Карл намери сили да вдигне рамене.
- Какво да ти кажа, приятелю? Поне с теб мога да говоря за нея, ти самият си щастлив в брака, ще ме разбереш. Щом в днешно време в двореца на баща ми се смята за скандално и направо неприлично съпрузите да се обичат, то...- Карл тежко въздъхна и гнусливо махна с ръка, сякаш пропъждаше огромна смърдяща муха – Мъжете се женят по сметка, жените си сменят любовниците като носни кърпи. Раждат се незаконни деца, с тях майките изнудват мъжете си и продават бебета в провинцията... С което се хвалят така, че из Двореца да се чуе поредната сочна клюка...
- O, tempora, o, mores! – прошепна младият прислужник, който с отворени очи и уста слушаше уморените пътници.
Гигантът се намръщи и момчето изчезна. Не за дълго. Изникна отново с две пълни чаши и ароматна пита кашкавал, увита в чисто парцалче. Пътниците се храниха без да усещат в умората си вкуса на виното, хляба и месото. Сякаш по задължение. Карл лично проследи хората му да се нахранят и да се настанят удобно, провери конюшнята и се убеди че за конете му се грижат добре.
- Не ме свърта – каза той на гиганта, който го следваше неотлъчно – Няма да заспа тази нощ.
- Пък аз прав заспивам – сопна се мрачният му спътник.
- Не бих спирал тук, знаеш, жал ми е да хабя безценното време за сън и храна... Ти си лягай. Виждам че измъчих и конете и хората, за това трябва да ви дам почивка. Остави някой да те смени за твое спокойствие и отивай да спиш. Имам лула, камина и цяла нощ за мислене – Карл приятелски потупа събеседника си по рамото – Хайде, стари приятелю, видях ханджията да заключва хана, нищо лошо няма да ми се случи, хайде...
Карл пушеше до камината, палеше лулата си на няколко пъти, крачеше пред огъня и всячески се мъчеше да убие времето до сутринта.
- Защо ханчето ви се казва „Златния Дракон”, добри човече? – попита той с усмивка младият прислужник, който така и не спря да се навърта край него.
- Тук преди много векове имало дракони, гус`ине – почна да дърдори момчето – После уж рицарите ги избиха или им писнало от хората, не знам, но бил останал един, златен на цвят, явява се на хората, така казват.
- А откъде знаеш латински? – без да го слуша попита умореният пътник, но момчето смутолеви нещо и не отвърна. Впрочем, него никой не го слушаше.
Към полунощ пътникът се качи в стаята си но и оттам се чуваха тежките му стъпки.
Малко след полунощ някой плахо почука на вратата. Карл, напълно облечен, внимателно отвори, здраво хванал ръкохватката на ножа си, затъкнат зад кожен колан.
- Гус`ине, много важно съобщение, и въобще трябва да дойдете с мен, щото е много важно – бързо шепнеше младият прислужник с нагъл син поглед. Очите му развълнувано блестяха в светлината на евтината свещ.
Мъжът отсреща не отвърна, поколеба се за секунда, хвърли един бърз поглед към уморените си охранници и тръгна след момчето. „В крайна сметка дори и да ме чакат наемни убийци, по-добре битка, отколкото това мъчително очакване”.
Момчето отвори малка странична вратичка в оградата край крайпътния хан и с радостна тревога подкани пътника да го последва.
Крайпътното ханче „Златния Дракон” се намираше малко извън града. Веднага след ханчето започваха необятните полета и път, водещ към Столицата.
- Какво по дя... – Изръмжа Карл и изведнъж замлъкна.
На пътя, в светлината на пълната луна и ярките звезди разгъна крилата си гигантски дракон. Чудовищно-прекрасната му глава бе благосклонно наведена към пътника:
- Качвай се – Избоботи гръмоподобен глас и уплашено започнаха да вият кучета. Конете в конюшните си се разцвилиха ужасено. – И не ме гледай така, виждам че я обичаш, тя сигурно също се е измъчила. Качвай се и се дръж здраво, вместо за един ден ще стигнеш за два часа. Че не мога да те гледам как се измъчваш.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол