Постинг
12.10.2009 20:19 -
Хока
Автор: minavam
Категория: Изкуство
Прочетен: 892 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 12.03.2010 11:02
Прочетен: 892 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 12.03.2010 11:02
- Слушаш ли? – Младата уморена Жена четеше твърде бързо и непрекъснато поглеждаше часовника. Очите й бяха уморени, раменете и ръцете също. Дори думите й бяха уморени, тя раздразнено разлиставаше книгата и почти не поглеждаше към малкото Момиченце. „Да, слушам”– уж кимна Момичето до нея, но не на Жената, а на отражението си в огледалото на стената отсреща. В детската стая миришеше на лекарства, зад сивия прозорец се събираха сивите облаци, дори приказката, която четеше уморената Жена, изглеждаше сива. Детето скучаеше и се отегчаваше от сивите звуци, та взе че се изплези на отражението си. Огледалото на стената отсреща послушно отвърна. Момичето видимо се оживи, сбърчи си носа, събра си очите, опитвайки се да достигне върха на нослето си с език. Изведнъж разбра, че в стаята отдавна цари тишина и вновно се сви в болничното си електрическо легло с ограничители за глава и крака. Сега в огледалото отсреща тя видя умореното лице на Жената до нея, която я гледаше с ням упрек.
- Нали ме помоли да ти чета приказка. Ето. Чета. Макар че съм много заета. Знаеш.- каза Жената и малкото Момиченце се сви още повече, изглеждайки още по-малко и болно – И те предупреждавах хиляда пъти да не правиш така пред огледалото.
- Защото оттам ще излезе Хока, ще ме уплаши и после завинаги-завинаги ще си остана разногледа? И с разкривена уста? И оплезена, нали? – тихо попита Момичето.
- Кой ти го каза това? – още по-уморено отвърна Жената – Баба ти пак е разказвала щуротии-страхотии преди лягане? Сега ще поговоря с нея...
Унесена в лека дрямка привечер, момичето слушаше гласовете зад стената.
- Не й пълни главата с глупости, никакви торболани, хоки и баби яги – стоманено нареждаше гласът на Жената – и без това ни е зле, не виждаш ли?
Нечий старчески дрезгав гласец храбро се отбраняваше. Момичето не можа да разбере какво си говорят по-нататък и се унесе.
Унесена в лека дрямка, тя видя как огледалото изведнъж се откачи от стената, полетя към нея, увисна над болничното й легло и сякаш й намигна. Изведнъж огледалото се покри със ситни пукнатини, като паяжина. През тази паяжина някъде отвътре се появи дребна фигурка с размазано петно вместо лице. Петното бе прозрачно и от него лъхаше приятна прохлада. Момичето, стиснало здраво очите, разтърси главата за да се събуди. Петното трепна и се покри с дребни вълнички, сякаш някой е хвърлил камък в средата на спокойно езеро. След това чертите на петното се изостриха и се оформиха в закачливо личице на момиче близо седем годишна възраст. Момичето от огледалото протегна бледата си ръка към момичето на болнично легло и озадачено примигна.
- Не мога – с ужас и възторг прошепна Момичето в детската стая – много искам, но не мога. Не съм се изправяла от години. Краката не ме слушат.
Детето в огледалото се замисли, после хвана добре момичето в стаята за рамото и силно го дръпна към себе си. Огледалото се счупи и дребните парчета се разпръснаха върху старият паркет с трясък.
Две боси момиченца на около седем години гледаха през мътното стъкло празна детска стая. Виждяха празното болнично легло, сгъваема инвалидна количка и регулируеми патерици и се разсмяха, хванати за ръка.
- Ще вали всеки момент, хайде да джапаме в локвите! – подскочи едното момиче, закачливо и палаво, въртящото се на едно място като пумпал.
- Много искам – другото момиче, сякаш никога не прохождало, нерешително тъпче на едно място - Но не знам как.
- Ще те науча! Хайде!
- Вратата ли хлопна? – уморената Жена тревожно надникна в коридора и на пръсти се шмугна към детската стая.
В мекият полумрак видя празното болнично легло, сгъваема инвалидна количка, регулируеми патерици и счупено огледало. Навън валеше, откъм счупеното огледало се чу звънлив детски глас:
- Защо не се уплаших от теб, Хока?
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
