Прочетен: 1286 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 03.10.2009 01:14
Влюбих се в Наско до уши някъде около седми клас: аз - отличничка, той - местен побойник. Принцесата от осмия етаж и лошото момче. Нищо ново под слънцето. Тандема ни разцъфна въпреки истериите на двете майки и начумерените погледи на бащите. За нашите той бе мръсният монтьор, за техните аз - превзетата кучка с диплома. Напук на това се обичахме, държахме се здраво един за друг и след години родителите ни омекнаха и свалиха обсадата около нашият съвместен живот. Аз ги игнорирах, Наско се впрягаше, децата израстваха, живота си течеше.
Мръснишките погледи и закачки на Пламен, приятел на Наско от яслата а после и от улицата, ме дразнеха. Но моето лошо момче обожаваше този похотлив кретен с мазни очи, коса и устни. След като бяха надхвърлили четиридесетте, им бе останала само носталгията. Не харесвах Пламен, не обичам хората които искат да чукат оттук до Гибралтар всичко живо между 13 и 130 за да се хвалят. С мен опитваше, измъквах му се къде с шега, къде с упреци, рецитирайки: "Не те ли е срам, та той ти е приятел?".
Приятеля на съпруга ми се хилеше мазно:"Ми за кой си се издокарала така, мъ?" забравяйки че с намира в дома ми, и съм се издокарала за всичките гости, включително жени. Веднъж си представих какво ли ще се случи ако всеки присътстващ си въобрази, че съм се издокарала специално за него. Настръхнах. На няколко пъти споменах на Наско че Пламен ме закача, той побесняваше.
- Пламъка си е такъв, ние сме приятели от детската, ти нищо не разбираш, бла-бла-бла.
Веднъж хлопна вратата и нощува у Пламен. За първи път тогава се почуствах предадена. Ревах от обида цяла нощ. Пламен сякаш си подви опашката след онази случка за цели две години.
Стана случайно. Мина време, надявах се всичко да е отминало. Бяхме на вилата на моите родители с голяма компания, повръщаше ми се от Пламен, но виждах как Наско се разчекваше на две.
Излизах от кухнята когато го видях все така похотлив, мазен, самодоволен. В градината се пържиха мръвки на барбекю, радостно лаеха кучетата ни, смееха се нашите приятели. Той ме хвана за лицето, сигурен че всяка женска е пригодена само за чукане. Убеден в правотата си че няма значение къде и как ще набара поредната. А и конкуренцията с Наско не му даваше мира:"Как така другарчето ми има нещо, което нямам аз, аааа!"
Всичко стана много бързо: счупих стъклената бутилка с кока-кола, удряйки я със замах в плочките в изблик на гняв. По дяволите, пак ли? Бе спрете, бе оставете ни на мира всичките, бе не ни завиждайте, бе стига сте пророкували провала на нашия брак, аман от вас, приятели и врагове!
В отчаянието си и жалката злоба че ей ме на пак, отново, нищо свято, тоя коч и в нашата къща, и в къщата на родителите ми е в състояние да ръсе семе, все едно освен сперма нищо друго в главата си няма - тогава я ударих тази кола в пода, дето баща ми го е редил плочка по плочка.
Китарите дъниха в градината "Село Браница, вино кара воденица". Уморена от вечните нападки на нашите, уморена от вечните нападки на свекъра и свекървата, уморена от Пламен, от цялата тази идиотщина, май си казах че помощ няма да дойде. Вдигнах счупеното парче на бившата кока-кола откъм тази страна, където фабричният производител го бе нарекъл капачка. При счупването бутилката се разцепи така, че назъбената част бе удобна за хващане откъм капачката. Хванах за капачката сцепената бутилка и Пламен май ме разбра правилно. Вече бях въоръжена и готова да го накълцам. Ае, баце, да те видя.
Той даде заден, изниза се като напикано мушкато и отново си подви опашката.
Подсмихнах се презрително.
Аз съм кралска кобра. Отровна съм, но не хапя за щяло и не щяло. Имам отровни зъби, но не ги използвам освен за лов. Съскам и плюя отрова за да се отърва от досадника. Разтварям качулката си и бутам натрапника с глава,без да хапя. Храня се със себеподобните, но не и в дома ми. Поддавам се на дресура и ставам забележителен пазач на дома на хората, които обичам. Понеже кобрите не говорят, нищо няма да кажа на Наско. Ще чакам да видя дали Пламен ще посмее отново да посегне на моето гнездо. Свита на кълбо, ще чакам.
