Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
26.09.2009 15:20 - Съботно обаждане
Автор: minavam Категория: Изкуство   
Прочетен: 1698 Коментари: 7 Гласове:
5

Последна промяна: 28.09.2009 10:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Наблюдавах я  втора  вечер подред,  дори  с  явното си  късогледство  виждах  тази възрастна  жена, неподвижно  застанала  до прозореца  си в кооперация отсреща. Излизах  рано, прибирах  се късно и  всяка  вечер тя  беше  там.
Бе  възрастна, с побеляла коса и  уморени  очи, в самото начало не бях сигурна,  не посмях да я огледам  внимателно.  Изобщо, стараех се  да не  гледам към нея,  струва  ми се нетактично.
На третата  вечер започнах  леко  да  се  изнервям. Още  повече  че  дъщеря ми хвърляше нетърпеливи  погледи  към  прозореца.
- Няма  ли да кажеш  нещо? - само дето не потропваше с крак.
Направих се на  ударена и  дъщеря  ми  незнайно  защо се  обиди.
На  петата  вечер, докато  старателно се преструвах  че не  виждам  белокосата  жена на прозореца, тя  като  че ли ми махна. Аз  бях  в другия  край на  хола и се направих че не виждам.  Но  всеки  път, когато минавах  покрай  този  прозорец,  виждах възрастната  жена с периферното си  зрение. Тя ми махаше  всеки  път, убедена съм,  въпреки  лошото си  зрение  виждах това. Виждах дори саксиите с  мушкато и  теменужки на перваза  й. 
Всеки  път аз смутено навеждах  глава и   се  шмугвах покрай  нея,  без да  я  поглеждам.
На  шестата вечер не  издържах.  Бе събота, късен  следобед, когато тази  възрастна  жена ми махна  отново. Няма да  погледна към  теб!  НЯМА!  Много  мразя  да  ми  натрапват някакъв вид  контакт или  обвързване. Няма  да те гледам, да ти се  усмихвам и да ръкомахам. Има  за кой да се  грижа,  майка ми например.
Грабнах  телефона:
- Алоооо.
- Хей,  взе  че се сети  за мен, а? Здравей,  много се радвам  да те чуя,  как си, дъще?

...затворихме  след  час разговор,  ако не и  повече. Слушалката  щракна и  усетих зад  себе си жива топлина, нечие  дишане  зад  гърба ми, физически чувствах погледа на внимателно  вперили се в тила ми очи.
Настръхнах. Бавно, скована  от  ужас, се  обърнах.
Дъщеря  ми  стоеше зад мен,  ухилена  до  уши:
- Най-накрая се  обади  на баба,  а?  Виж как  я нарисувах, а ти  цяла  седмица  я  подминаваше, без да кажеш  дума.

Върху  цялото стъкло  бе  залепен  акварелен портрет  на майка ми, нарисувана  отвън, тя сякаш бе  застанала до прозореца, на перваза  й тържествуваха  мушкато и  теменужки.  Една  възрастна жена с бяла  коса и  уморени  очи  ме  гледаше с усмивка и  разбиране.



Тагове:   малко приказки,


Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. benra - точно
26.09.2009 15:25
приключих разговора с майка си и...попадам на теб...
цитирай
2. minavam - Бени
26.09.2009 15:27
Тъй де)))
цитирай
3. injir - Забравяме. Забързани към своите ...
26.09.2009 15:49
Забравяме. Забързани към своите домове. Обвързани с наши си грижи.
цитирай
4. minavam - 3. injir
26.09.2009 15:52
Да, а точно възрастните майки не бива. Колкото повече се прибилжавам към възрастта на майка ми, толкова повече се убеждавам в това.
цитирай
5. eliteratura - Съботно обаждане
27.09.2009 09:04
Готино!

http://e-literatur.blogspot.com/
цитирай
6. doriana - Накара ме да се сетя нещо! Ще си ...
28.09.2009 09:26
Накара ме да се сетя нещо!
Ще си оценим майките тогава, когато вече ги няма!
Жалко, но с всичко е така!
Поздрави!
:)
цитирай
7. minavam - 6. doriana
28.09.2009 13:06
Надявам се да не се случи на мен. Сега с моята възрастна мъдра майка сме първи приятелки, вече гледам да не я забравям, както правих на младини. Дали ще успея с децата ми да изградя същото? като станат на моя възраст - ще разберем.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: minavam
Категория: Изкуство
Прочетен: 521927
Постинги: 231
Коментари: 693
Гласове: 2114