Прочетен: 1698 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 28.09.2009 10:52
Наблюдавах я втора вечер подред, дори с явното си късогледство виждах тази възрастна жена, неподвижно застанала до прозореца си в кооперация отсреща. Излизах рано, прибирах се късно и всяка вечер тя беше там.
Бе възрастна, с побеляла коса и уморени очи, в самото начало не бях сигурна, не посмях да я огледам внимателно. Изобщо, стараех се да не гледам към нея, струва ми се нетактично.
На третата вечер започнах леко да се изнервям. Още повече че дъщеря ми хвърляше нетърпеливи погледи към прозореца.
- Няма ли да кажеш нещо? - само дето не потропваше с крак.
Направих се на ударена и дъщеря ми незнайно защо се обиди.
На петата вечер, докато старателно се преструвах че не виждам белокосата жена на прозореца, тя като че ли ми махна. Аз бях в другия край на хола и се направих че не виждам. Но всеки път, когато минавах покрай този прозорец, виждах възрастната жена с периферното си зрение. Тя ми махаше всеки път, убедена съм, въпреки лошото си зрение виждах това. Виждах дори саксиите с мушкато и теменужки на перваза й.
Всеки път аз смутено навеждах глава и се шмугвах покрай нея, без да я поглеждам.
На шестата вечер не издържах. Бе събота, късен следобед, когато тази възрастна жена ми махна отново. Няма да погледна към теб! НЯМА! Много мразя да ми натрапват някакъв вид контакт или обвързване. Няма да те гледам, да ти се усмихвам и да ръкомахам. Има за кой да се грижа, майка ми например.
Грабнах телефона:
- Алоооо.
- Хей, взе че се сети за мен, а? Здравей, много се радвам да те чуя, как си, дъще?
...затворихме след час разговор, ако не и повече. Слушалката щракна и усетих зад себе си жива топлина, нечие дишане зад гърба ми, физически чувствах погледа на внимателно вперили се в тила ми очи.
Настръхнах. Бавно, скована от ужас, се обърнах.
Дъщеря ми стоеше зад мен, ухилена до уши:
- Най-накрая се обади на баба, а? Виж как я нарисувах, а ти цяла седмица я подминаваше, без да кажеш дума.
Върху цялото стъкло бе залепен акварелен портрет на майка ми, нарисувана отвън, тя сякаш бе застанала до прозореца, на перваза й тържествуваха мушкато и теменужки. Една възрастна жена с бяла коса и уморени очи ме гледаше с усмивка и разбиране.
http://e-literatur.blogspot.com/
Ще си оценим майките тогава, когато вече ги няма!
Жалко, но с всичко е така!
Поздрави!
:)