Постинг
17.09.2009 18:53 -
Фикус
Автор: minavam
Категория: Изкуство
Прочетен: 1536 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 17.09.2009 18:58
Прочетен: 1536 Коментари: 6 Гласове:
0
Последна промяна: 17.09.2009 18:58
Всички я наричаха Евгения, от момента в който се появи при нас като фронт офис мениджър. След 5 минути разговор на събеседника му бе ясно ако я нарече "Жени" може и бой да отнесе. Как го постигаше този ефект въпреки русите си къдри и сините си очи? Как?! Обикнах я веднага, та тя имаше фикус, как да не я обичам?
Здравейте, приятно ми е - аз съм офисен фикус. В една каца съм набутан, застанал съм точно срещу Евгения и мога да й се любувам по цял ден от 9.00 до 18.00. А дори ние, фикусите, трябва да намираме щастие и утеха сред прахоляка и скучната документация.
- Евгения, на обяд сме, идваш ли? - дежурно питаха колегите когато тя бе в офиса.
- Я къш-къш-къш, ще ми развалите диетата - махаше тя с пълничките си ръце и колегите се изнизваха като напикано мушкато.
- Нова е, за това се натяга, иска да дежури на телефоните за да прави впечатление, остави я, поне някой дежурен в офиса и то без нас...
След това тя грабваше телефона и това бяха най-щастливите минути в живота ми. Знаете ли, никой не забелязва когато цъфти някакъв си офисен фикус. Хората предпочитат нещо екзотично. Нещо като роза или орхидея. Но когато тя говори с нежният си гласец с възрастната си майка или по-малката си сестра за фикуса...
дори аз разбирам как се чувстват орхидеите, разцыфвайки.
- Внимавай да не е на течение - нареждаше Евгения на уплашента слушалка - Ще настине, а после няма да може да го каже. Да, знам за циклене на паркета, нали аз плащам сметките, но те моля, внимавай да не е на течение. Изкарай го на балкона от сутрин до вечер, сега слънцето не е силно, добре ще му се отрази. Трябва да затварям, работа ме чака.
...не съм звезда, да, аз съм един зелен троскот в ъгъла. Знам си мястото но примирам като ме погледне с уморените си очи, изниквайки иззад монитора.
- Не плачи, мамо, моля те, не си го уморила от неправилното гледане, веднага си я избий тази мисъл от главата! Ще те надживее този Фикус! Ох, да, знам че не трябва да го наричам така и че си има име, извинявай...
Тук изревнувах - разбрах че фикуса не е точно неин, а пък се грижеше за него като за свой собствен. Ето ме мен, Евгения, и аз съм тук, виж ме, не съм ли хубав? Твоят фикус голяма работа ще да е, нещо много екзотично... мамка му! Макар че... докато твоят фикус се е кукнал сам, аз мога да ти зяпам деколтето и уморените очи по цял ден. Ащко не мога да съм твой, поне ти ще си донякъде моя.
- Да, мамо, прибирам се, какво ти чувство за вина?! Не си го помисляй, аз ще го наглеждам.
...
Млада жена пушеше до прозореца, седнала срещу инвалидната количка с немощно тяло в нея.
- Да - нареждаше младата жена - да разбирам, но ми обясни на пръсти защо трябва да го обичам тоя фикус? той като се ожени за мама бе разделил хладилника на две части: неговата и нашата. В неговата имаше шунка, сирене и яйца, а в нашата хляб без масло. мама ли? Ами тя само скимтеше: "разберете ме, аз го обичам"... Да, грижа се... Смятам че е достатъчно... Не ме прекъсвай... Моля?... Не ме прекъсвай! Ка-зах да не ме пре-къс-ваш. Не, не викам. Кой? Мама? На театър, разбира се, аз гледам фикуса. Да, когато си свободен ми се оба... Ок, чао, и аз те обичам.
Евгения изгледа стареца в инвалидната количка срещу нея.
- Мислише да се измъкнеш така лесно, а? Ще живееш, Фикус, до сто години ще живееш. Докато съм жива ще те вадя от оня свят.
Старецът отсреща като че ли трепна. А може и да е било само поредната конвулсия.
Здравейте, приятно ми е - аз съм офисен фикус. В една каца съм набутан, застанал съм точно срещу Евгения и мога да й се любувам по цял ден от 9.00 до 18.00. А дори ние, фикусите, трябва да намираме щастие и утеха сред прахоляка и скучната документация.
- Евгения, на обяд сме, идваш ли? - дежурно питаха колегите когато тя бе в офиса.
- Я къш-къш-къш, ще ми развалите диетата - махаше тя с пълничките си ръце и колегите се изнизваха като напикано мушкато.
- Нова е, за това се натяга, иска да дежури на телефоните за да прави впечатление, остави я, поне някой дежурен в офиса и то без нас...
След това тя грабваше телефона и това бяха най-щастливите минути в живота ми. Знаете ли, никой не забелязва когато цъфти някакъв си офисен фикус. Хората предпочитат нещо екзотично. Нещо като роза или орхидея. Но когато тя говори с нежният си гласец с възрастната си майка или по-малката си сестра за фикуса...
дори аз разбирам как се чувстват орхидеите, разцыфвайки.
- Внимавай да не е на течение - нареждаше Евгения на уплашента слушалка - Ще настине, а после няма да може да го каже. Да, знам за циклене на паркета, нали аз плащам сметките, но те моля, внимавай да не е на течение. Изкарай го на балкона от сутрин до вечер, сега слънцето не е силно, добре ще му се отрази. Трябва да затварям, работа ме чака.
...не съм звезда, да, аз съм един зелен троскот в ъгъла. Знам си мястото но примирам като ме погледне с уморените си очи, изниквайки иззад монитора.
- Не плачи, мамо, моля те, не си го уморила от неправилното гледане, веднага си я избий тази мисъл от главата! Ще те надживее този Фикус! Ох, да, знам че не трябва да го наричам така и че си има име, извинявай...
Тук изревнувах - разбрах че фикуса не е точно неин, а пък се грижеше за него като за свой собствен. Ето ме мен, Евгения, и аз съм тук, виж ме, не съм ли хубав? Твоят фикус голяма работа ще да е, нещо много екзотично... мамка му! Макар че... докато твоят фикус се е кукнал сам, аз мога да ти зяпам деколтето и уморените очи по цял ден. Ащко не мога да съм твой, поне ти ще си донякъде моя.
- Да, мамо, прибирам се, какво ти чувство за вина?! Не си го помисляй, аз ще го наглеждам.
...
Млада жена пушеше до прозореца, седнала срещу инвалидната количка с немощно тяло в нея.
- Да - нареждаше младата жена - да разбирам, но ми обясни на пръсти защо трябва да го обичам тоя фикус? той като се ожени за мама бе разделил хладилника на две части: неговата и нашата. В неговата имаше шунка, сирене и яйца, а в нашата хляб без масло. мама ли? Ами тя само скимтеше: "разберете ме, аз го обичам"... Да, грижа се... Смятам че е достатъчно... Не ме прекъсвай... Моля?... Не ме прекъсвай! Ка-зах да не ме пре-къс-ваш. Не, не викам. Кой? Мама? На театър, разбира се, аз гледам фикуса. Да, когато си свободен ми се оба... Ок, чао, и аз те обичам.
Евгения изгледа стареца в инвалидната количка срещу нея.
- Мислише да се измъкнеш така лесно, а? Ще живееш, Фикус, до сто години ще живееш. Докато съм жива ще те вадя от оня свят.
Старецът отсреща като че ли трепна. А може и да е било само поредната конвулсия.
защо ли скръцнах със зъби и въздъхнах? Нямам такъв навик.
цитирайе, щом ти не знаеш, аз как да знам?
цитирай
3.
marcusjunius -
хареса ми, да
18.09.2009 09:09
18.09.2009 09:09
хареса ми, да
цитирайБлагодаря, Марк:-)
цитирай...ще ми за да попитам-защо?Макар да си дала ясен отговор
страхотна!
цитирайстрахотна!
мисля, че тя така и не му е простила. но в дъното на цялата история е майката, разбира се.
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
