- ... и  заживели  дълго и  щастливо. Хайде  лека нощ – Тромав и  непохватен,  някак  виновен  мъж се  изправи   с  усилие,  плесна ръце  „Дай  пет” с  момчето,  притисна до себе си  момичето,  вдишвайки  аромата на къдриците  й.

- Тате – сънено  казва момчето -  утре  ще ни пуснат  снежинките,  нали?

- Кой  ще ни ги  пусне? – Мъжът застава на вратата на детската и се смее  от все сърце -  Сняг... Той да не  е като тока,  та да ни го  пускат или спират?

- Пускат!  Пускат! – подскача  в креватчето си  малкото  момиченце -  Снежната  кралица  го  пуска,  и снежинките  пуска,  тя  може  когато  поиска.  Ту  пуска, ту  спира,  тя ни ги праща, снежинките. Нали така, батко?! Моля те, кажи  че е  така,  батенце!

- Не ни праща  точно  сняг – съгласява се  момчето – Праща  облаци,  които  са  пълни  с него.

- Видя ли, тате? – щастливо  разцъфват върху  бузите  на  малката  две  трапчинки.

- Видях,  видях, заспивайте сега – смее се  Мъжът и  от  тромав и непохватен   отново  изглежда  млад и  щастлив – Утре ще  видя каква  е прогнозата на времето, утре е неделя,  ако  навали през нощта, то ще  отидем на ски и  ще  извадим  шейната  от мазето.  Навити  ли сте?

- ДААААА! – изпищяха  дребните.

- Хайде,  тихо сега,  заспивайте, но  ако  няма  сняг,  да не  мрънкате.

 

Висока жена с  бледа  кожа и  безцветни  очи  пушеше  до прозореца. 

- Заспиват вече – гузно  каза  някой  и  тя се  обърна за да  огледа гузен и свит  мъж  пред нея.

Тя  загаси  скъпата си  цигара,  извади нова от  сребърната  табакера,  огледа  я  и  почука  с  безупречен  нокът  по  кехлибареното   си  дълго  цигаре.

- Четохме  за  Снежната  Кралица – мъжът се суетеше  около  бледата  жена,  ту  й  подаваше  табакерата,  ту  скъпите  запалки,  обикаляше  край  нея , жената кимаше мълчаливо и не го  поглеждаше.

- Хайде  да  престанем с тази  враждебност – каза  Той,  като се  умори  да  обикаля и  кръжи  край нея – Нали  не си въобразяваш  че бих  могъл  да  се върна...

- Да се върнеш? – Жената сякаш се събуди  от  дълъг  сън  и  го  изгледа  с  неподправено  изумление и  ирония -  Моля?

- Тогава  какво  искаш? – изкрещя той – Престани  да ме  гледаш  така, не съм  виновен само защото  съм  обичащ и  обичан! Завиждаш ли? Само  защото  ти си сама и  самотна аз ли да плащам за  твоята  омраза?! Какво  искаш,  в крайна сметка? Знаеш ли какво си?  Кучка.  Обикновена  студена  самовлюбена   кучка, и не можеш да ми простиш  задето  имам  свой  живот...

- Остави ме на мира – тя  загаси  цигарата  си – И не  повишавай тон,  децата  ще  ни чуят.

- „Деца” – устата на  Му  се разкриви  грозно – Тая сега се  е сетила   за децата, няма  що  перфектната  майка. Та аз  им чета приказките  събота и  неделя,  ти дори не знаеш  за какво мечтаят и какво  искат,  все  си  заета  с твоите идиотщини.  Ето сега те  искат  да  има сняг  утре,  да  караме  ски и  да  извадим  шейната от мазето. Ти това знаеш ли го,  а?

Входната  врата  зад него  хлопна  безпомощно и  все така  виновно. Почти  гузно.

Бледа и  мълчалива  жена  излезе на  балкона.

- Сняг да  искат – усмихна се тя,  оглеждайки   гадна  мръсна  зимна киша долу – щом  искат,  нека да  има.  Да са  готови  за ски и  шейни.

Тя  тръсна  цигарата си  и  вместо пепел  долу се посипаха  първи снежинки. Зимното  небе  трепна и  отвърна с  мек, прекрасен   снеговалеж.

Хубаво е:))

доброооооо))) Благодаря)

Haresvam novite prikazki...

Радвам се че ги харесваш) Понеже имам и още)

Chakam sledvashtata.

Утре, специално за теб, щом чакаш)

Да!

Следя серията с интерес :)

тогава след малко пак. Мъча се със заглавията най-вече, не ми се ще да подсказвам за кого ще е поредната версия, но ще го измисля някак...