- До вчера онова  момиченце спеше, притиснато  до  ръката ви,  мадам  Елза.  Ах,  как  успявате да  отгледате  три  различни деца, и то момичета,  и то сама, като  вдовица.

Слаба и  надменна  жена  само  повдигна  изсъхналите си рамене.

- Кой каза  че  успях?

Мадам  Елза  се  омъжи като  вдовица  за  един  сърцат   господин. Май  беше  леко  богат и  от това любовта  им се  опорочи.  Да, мадам  Елза  внимаваше  с  брака,  все пак  бе  вдовица  с две дечица,  не  искаше  да  изглежда като  зестрогонка. Дъщерите  й - Голямата и  Малката - бяха  посрещнати  с  агресия и  истерия от страната на  щерката на  новият съпруг.

- Мамо... Не  може ли  да се  махнем? – питаха те,  докато  Средната  правеше  скандали  на  баща  си в кабинета  му.

След  смъртта  на  бащата на  новото  семейство  вдовицата и трите  момичета   се  храниха  мълчаливо  цели  близо три или  четири  месеца. Мадам  Елза се  мъчеше да  продаде   етажа  от  къщата  и цялата земя,  за да  плати поне...  там  онзи заем,   останал от  съпруга  й, за  който  я  гонят  банките...

- Не се притеснявайте,  майко – рече   Голямата,  също толкова  слаба, силна и  надменна,  като  майка си – Мисля  че  ще намерим някаква работа,  ще  се справим.

- Да бе, не стига  че  копаем в  градината и  берем домати и картофи – изсъска Средната, изглеждаща като  мила розовка  блондинка.

- Градината  ни  храни – спокойно  отвърна  Голямата – Щом  не пасем  прасета,  пак  добре. 

Средната не  отвърна,  тя  така  заби   кухненския нож  в пържолата,  все  едно   месото  в чинията  й  беше  враг.

- Моля  ви – красиво  застаряваща   Елза  се  хвана  за  слепоочията с изящните  пръсти  – Деца, моля ви.

Покрива над стаята на  Средната протече.

- Спалнята ми! – крещеше  тя – Ти! Си!  Виновна! Аз!  Няма!  Да  спа!  На!  Походно!  Легло!

- Мила,  дъще,  чуй, нямаме  пари да  оправим  покрива, ела  да  спим  всички  заедно в една стая със  Голямата и  Малката,  моля те, ние  вечер  палим  свещи,  играем на думи,  като посъберем малко  пари  от  реколтата  ще  ремонтираме  покрива, ще  пооправим  къщата,  само  да платим  дълговете на  баща ти,  ще ти направим  абитуриентския  бал...

- Не ме  наричай  „дъще”!

Мадам  Елза  тихо  и  примирено  се сви в  креслото  си.

- Моля  те, мамо – галеше  я по  лицето  Голямата - Познаваш я,  та тя, Средната,  си е  такава. Мамо, не плачи,  ти  се постара,  ти... Чудеса направи! Мамо... Не   ни гледай  така.

- Тя... къде  е? – сякаш  се събуди  от сън  жената в креслото.

- Тя каза  че  ще  спи  до  камината в пепелта – тихо  отвърна  Малката – Каза  че ти пилееш   на баща  й имането,  и той на нас не ни е  никакъв  баща. Мамо,  татко  наистина ли е  не ни е  баща,  само  защото не си  намерила  пари за  покрива?

- Трябва да  поговоря с нея – мадам  Елза  се  изправи – Покрив или не , но  каква  мащеха  ще  остави  да спи  детето  си  до  печка,  в прах и пепел? Все  пак съм  я  отгледала   тук  заедно с вас,   тя има нужда  от мен.

- ... Представяш ли си?!  Първо  ми  е  уморила  таткото,  свиня такава,  пък  после ме прати в хармана и  айде на  пангара -  домати, компири,  свине,  крави.  Като  робиня  й  бях, на нея,  че и  на   тъпите  й  щерки. Ту  чистене, ту  грах-леща  да  се  варят,  ту  рози да садим  в  градината... Пфуууууууу!  Не,  аз съм  благороден човек и давам  й прошка на тази  жена,  но не  искам да  я   виждам!  Спах до  печката,  цялата  съм  в  пепел,  виж! 

- Ти си  истински  ангел,  Пепеляшке,  а  аз бих  ги  обесил.  Омъжи се  за мен.