Това че  миличкия  обича  диня с  мастика  тя знаеше.
- Що не я  инжектираш директно? - веднъж беше попитал той - Нали си  бивша  медицинска  сестра.
Чита само  кимна  мълчаливо. "Чита"  я наричаше мама като  малка. Казваше  че означава "маймунка".  Иначе  тя се казваше  съвсем  обикновено  - Цвета. Наистина  беше  цветна - бледа, крехка, тъмнокоса и   с най-невероятни  сиви  очи, които  миличкия  някога е  виждал. Точно   тези  сиви, като мрачен облак,  като  зимно море очи го  омагьосаха преди  години, а и  е свикнал да  има най-доброто.  Чита  беше най-доброто тогава и той  я взе за  жена.

 
Лошото  идваше нощем,  миличкия бе прочел  някъде  че мастиката  помага за  мъжката  потенция и консумираше  диня с мастика  всяка  вечер  за да  покаже  на  Чита какъв съпруг  има.  Всъщност,  отстрани трябваше да изглежда  дори  забавно. Така  казваше  миличкия. Чита   послушно  лягаше и разтваряше  краката и се опитваше да мисли за децата, които  нямаха. Миличкия не искаше  деца,  твърдеше  че  нямат пари, а когато  Чита  направи  сметка за това колко  харчи за колата си и  кучето  каза  че всъщност  могат да си  позволят  и дете. Тя не  искаше  да гледа  кучета,  искаше  деца. Миличкия  тогава се  разсърди  много и  на два  пъти  вечер  й показа кой  е  мъжът  в къщи. След като видя  кръвта по  чаршафите й купи  златна рибка. Чита   изчака  няколко  дена и  подари рибката на съседите, каза  че не може да се  грижи за това   и  рибето  ще  умре . Съседите  не я  гледаха в очите, защото  са  чули    онази  вечер жалните  й писъци и това бе  петата  рибка за  изминалата  година.  Или  седма?

 

 

- Прибирам се  по-рано – обади се  миличкия – ще те водя  на  концерт.

 

 Чита благодари и подготви  спринцовката за  инжектиране.  Тънка  игла с  прозрачна капка на върха  влезе в динята. Този  път не беше  мастика. Все  пак Чита наистина  е била медицинска сестра.

 
Бе свикнал  да има  най-доброто? Тя  намери най-доброто. Да.

 

 

Жена на средна възраст с очи с  цвят на  мрачно  небе  излезе от  луксозната  кооперация и се  усмихна.

 

си покъртителна!
Всъщност...как животът се въплащава в разкази.
а Чита отдавна е трябвало да се тръгне, при първата капка кръв на чаршафите

с Чита се запознах снощи, като ходихме със щерката да подаряваме играчки и дрешки на мургавите катуни.Официалното й име наистина е Цвета. Името ми хареса. А от там тръгна и другото, което исках да кажа.

подобни взаимоотношения в двойката ме карат да се гневя по-скоро на жената, отколкото на мъжа.Нали сами правим изборите си, да му се незнае

Ммм... да. Права си. Но не всички са такива гадни цинични кучки като моя милост (примерно), има модел на поведение от тип жена-жертва. Не, това което става не им харесва. Срам ги е, страх ги е, слаби са. Разбирам ги.

разбирам,че дават втори шанс, че вярват,че нещата ще станат други, че извайват друг образ на любимия, а междувременно...междувременно животът изтича между пръстите им

Именно.
Тая Чита не ми излизаше от главата от снощи - забавно е да подаряваш нещата на един катун - но най-вече е виновна рекламата по ТВ-то. Събрах пъзела от тези сигнали и виж ко се получи.

сигналите идват така неочаквани, но се получава блестящо истинска картина
МИсля си...ЧИта после дали ще успее да продължи?Или така обрича и себе си

не знам. наистина не знам. моите персонажи са луди по цялата глава че и наоколо - като ги видя и ги облека в думи - давам им вербално съществуване - те живеят вече някакъв свой живот. Идея си нямам какво става с тях по-нататък.
Чита от снощи е на 14. Как ми хареса името, ако знаеш.

е страхотно-някак си...немирно.Една ЧИта в един момент престава да е просто послушната Цвета

това момиче - като персонажа - има две лица. Цвета е послушната женичка с кръвта по чаршафите, а Чита е онази която намира кое да се инжектира вместо мастиката в динята. Нещо такова.

точно такава я видях и аз Чита
И знаеш ли какво-мисля че след това ще продължи да бъде Чита, а Цвета ще си замине с него.
айде-няма да го убиваме, но поне ще стане импотентен, нали.

импотентен-това е справедливото наказание.

Мисля че го е убила. Не я знам какво може да направи една разгневена жена-жертва, трупаща болката си с години.

Боя се че тя не е толкова милосърдна. Или той я е наранил до толкова че...

логичното е да иска да го изтрие от живота си веднъж завинаги, но ако размисли, ако иска той да изпита болка, унижение и страх, каквито е изпитвала тя...то тогава би му докарала импотентност и би го оставила

Мисля че не това е важното дали го е убила, важното е че е отъмстила.
Планирано.
А това отнема време и нерви. През цялото време тя явно е планирала тази последна инжекция, като наричала своят палач "миличкия".

да-отмъщението е важно.Аз просто си развивам в главата какво би било перфектното отмъщение

Перфектното отъмщение не съществува, вЕрвай ми)))

да пратя поста на първа, та да го прочетат повече хора. Защото пък някой може да сметне поведението на мъжа за нормално

Не те разбрах. Аз съм дебил относно интернет -пращания.
Честно. Ако един ден се развиртуализираме - тоест се запознаем - ще ти обясня.

аа..ето..обяснявам
НАли на първа страница излизат освен новите постинги, също така-тези, които са препоръчани от драгите модератори, също така-тези, които са най-коментирани.Т.е.-излизайки на първа страница, чудото става достъпно за по-голям брой читатели, а не само за пристрастени фенове като мен.
И тъй като аз не съм егоист и искам добре написаните неща да бъдат достъпни за повече хора-навъртам бройката на коментарите(защото на този принцип излиза на първа страница в най-коментирани)...
Та така

Ужас!
Изкуствено вдигаш на първата страница на блога тва което си гукаме приятелски?
(замислено) схванах.

няма, спирам.
Но е готино, трябва да бъде прочетено! Казах

Бе... що да не се позабавляваме?

че ние не сме спирали...нали

та така да кажаза Чита.ЧИта се отърсва от Цвета и се преоткрива.
Всъщност онзи ден бях попаднала на един пост, в който се твърдеше,че всички мъже са свине.Чувала съм го повтаряно папагалски от тийнейджъри. И хич не съм съгласна.Свине са тези като миличкото, но за да станат такива им помагаме и ние,жените

Бенски, вярваш ли, аз за целият ми живот никога не съм изрекла тази ерес "Мъжете са свине".
Впрочем, ти ми даваш идея за следващото разказче)))

вярвам ти безпрекословно.
Трябва да ти кажа -и аз не съм. НЕ го и мисля даже.
На мнение съм, че човек се държи към другия така, както онзи сам се постави-в повечето случаи.

Я па мисля че подобното се привлича от подобното. И жените с лозунга "межете са свине" трябва да се позамислят къде бъркат.

Но на Чита не й провървя, определено.

не винаги.Понякога жените, увлечени от т.нар типаж-лошо момче-си хващат някое такова и се превръщат във вярната му робиня.
Преди жодина и бях писала нещо по темата - послушните жени създават тирани- http://benra.blog.bg/drugi/2007/12/10/poslushnite-jeni-syzdavat-tirani.141619

се сетих - жената често обича да се намъква в костюм на страдалка, мислейки си,че по този начин, посредством съжалението отношението ще бъде променено.Мисля,че Чита или по-скоро-Цвета, в един момент е била обладана от тази заблуда

Мисля че Цвета вече няма да съществува никога. тази жена ще си остане Чита, както я е наричала майка й.