Постинг
10.07.2009 15:31 -
Подарък
Автор: minavam
Категория: Изкуство
Прочетен: 2201 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 11.07.2009 16:51
Прочетен: 2201 Коментари: 9 Гласове:
0
Последна промяна: 11.07.2009 16:51
Известно време ние с колелето се гледахме със взаимна неприязън и недоверие.
- Нали искаше да те изненадам? - каза Скъпият ми Съпруг - Нали твърдеше че искаш нещо, което ще промени живота ти?
Влада, най-добрата ми приятелка от детските години, стоеше до колелото и се хилеше доволно. Ха на бас че тя е пуснала мухата на Скъпия за колелото. И това ми било приятелка. Измънках нещо и огледах по-внимателно подарък за рожденият ми ден. Черен (ти розов ли искаше?), метален (няма да е пласмасов като онези с трите колела), стегнат (ох, мамка му, какво да го правя?).
- Не е за разходки в парка - гордо каза Влада- Става и за черен път и за планина.
- Мноооого ти благодаря - изпъшках кисело аз.
- Утре си с мен на разходка!
- К`фо?!
Аз на колело не съм се возила от трийсет години, ако не и цели трийсет и пет. Малко надхвърлила четирийсетте, закръглена и поуморена от стреса жена, какво ти колело? Ще стана за смях! Влада бе непреклонна. Лесно й е на нея - винаги била спортен тип, една слабарана такава, даже по време на бременост не качи повече от седем кила, които ги стопи за нула време. А аз обичам да готвя. И да ям, съответно. Аз и Влада с колелета... Ами сега?
...
Ден първи. Хъм, а пък аз смятах че онова, дето не се забравя как се кара колело - то е само приказка. Не се забравя, не , дори и след тридесет и пет години. Подкарах го, плахо и несигурно. Май колелото бе по-уплашено от мен. Влада кръжеше край нас и бдеше като орлица, вдигна ми седалката, обясни че педалите се натискат с пръстите на краката, напълни шишето с прясна вода и след час й бях благодарна за това шише. Бях благодарна на шишето за водата. Бях благодарна на водата че я има. Скъпият ми Съпруг ще го кръстя съкратено СС като онези фашисти... Боже мой, защо ме наказваш така?
...
Ден втори.
Хванах текезесарски тен - по фанелка и ръкавици. Бога ми, защо са ми ръкавици като карам колело?
"Пляс-пляс педалите"... Не мрънкай, гледай я Влада, набори сте а дупето й е като детско барабанче. Не хленчи, хайде, не се предавай, плондер такъв.
...
Ден пети. Влада не ме оставя на мира. Примирих се вече, какво друго ми остава? Сепуко да си направя освен. Зълвата и свекървата ни бяха на гости и с явно неудоволствие ми направиха комплимент. Нещо от рода :"Щастлива жена с обичащ съпруг". Чак на следващия ден схванах че са сметнали новопридобитата ми походка за резултат от зверски секс. Къде ти, тези нови колелета имат толкова тесни и твърди седалки... Няма да ги разубеждавам, нека завиждат. А и донякъде имат право - Скъпия ми го подари колелото, тъй че...
...
Ден осми. Влада ме запозна с нейните приятели-колоездачи. Харесах ги - банда идиоти от всяка възраст. Зяпах най-неприлично екипировките им, вече знаех колко струват тези парцали и джаджи. Не се присъединихме към тях, защото те караха нещо планинско си там, а Влада правеше компания на шашардисан новобранец като мен. На връщане ни подгониха две бездомни кучета, Влада спокойно извади шишето си и ги напръска с вода от устата си, сякаш отново бяхме на по 6-7. Спрях да си поема въздух от хилеж.
...
Месец втори.
Аз ли си въобразявам или бричовете ми наистина се поизглаждат? Колело - всеки ден, по два часа, ако не вали.Скъпият няма да го наричам СС, от мен да мине, ще си остане само Скъпия. Налага се да призная - подаръка си го бива.
...
Не разбрах как стана, стопих над петнайсет килца, в отлична кондиция и форма съм, вечно гладна и ухилена. Пак си готвя и ям, но нещата се промениха от миналата година. За този мой рожден ден получих нов екип за колоездене. Скъпия е не "доволен", а презадоволен направо. Чакай, чакай, ние с Влада ти избрахме един подарък, няма да ми киснеш пред компютъра нон-стоп, я.
- Нали искаше да те изненадам? - каза Скъпият ми Съпруг - Нали твърдеше че искаш нещо, което ще промени живота ти?
Влада, най-добрата ми приятелка от детските години, стоеше до колелото и се хилеше доволно. Ха на бас че тя е пуснала мухата на Скъпия за колелото. И това ми било приятелка. Измънках нещо и огледах по-внимателно подарък за рожденият ми ден. Черен (ти розов ли искаше?), метален (няма да е пласмасов като онези с трите колела), стегнат (ох, мамка му, какво да го правя?).
- Не е за разходки в парка - гордо каза Влада- Става и за черен път и за планина.
- Мноооого ти благодаря - изпъшках кисело аз.
- Утре си с мен на разходка!
- К`фо?!
Аз на колело не съм се возила от трийсет години, ако не и цели трийсет и пет. Малко надхвърлила четирийсетте, закръглена и поуморена от стреса жена, какво ти колело? Ще стана за смях! Влада бе непреклонна. Лесно й е на нея - винаги била спортен тип, една слабарана такава, даже по време на бременост не качи повече от седем кила, които ги стопи за нула време. А аз обичам да готвя. И да ям, съответно. Аз и Влада с колелета... Ами сега?
...
Ден първи. Хъм, а пък аз смятах че онова, дето не се забравя как се кара колело - то е само приказка. Не се забравя, не , дори и след тридесет и пет години. Подкарах го, плахо и несигурно. Май колелото бе по-уплашено от мен. Влада кръжеше край нас и бдеше като орлица, вдигна ми седалката, обясни че педалите се натискат с пръстите на краката, напълни шишето с прясна вода и след час й бях благодарна за това шише. Бях благодарна на шишето за водата. Бях благодарна на водата че я има. Скъпият ми Съпруг ще го кръстя съкратено СС като онези фашисти... Боже мой, защо ме наказваш така?
...
Ден втори.
Хванах текезесарски тен - по фанелка и ръкавици. Бога ми, защо са ми ръкавици като карам колело?
"Пляс-пляс педалите"... Не мрънкай, гледай я Влада, набори сте а дупето й е като детско барабанче. Не хленчи, хайде, не се предавай, плондер такъв.
...
Ден пети. Влада не ме оставя на мира. Примирих се вече, какво друго ми остава? Сепуко да си направя освен. Зълвата и свекървата ни бяха на гости и с явно неудоволствие ми направиха комплимент. Нещо от рода :"Щастлива жена с обичащ съпруг". Чак на следващия ден схванах че са сметнали новопридобитата ми походка за резултат от зверски секс. Къде ти, тези нови колелета имат толкова тесни и твърди седалки... Няма да ги разубеждавам, нека завиждат. А и донякъде имат право - Скъпия ми го подари колелото, тъй че...
...
Ден осми. Влада ме запозна с нейните приятели-колоездачи. Харесах ги - банда идиоти от всяка възраст. Зяпах най-неприлично екипировките им, вече знаех колко струват тези парцали и джаджи. Не се присъединихме към тях, защото те караха нещо планинско си там, а Влада правеше компания на шашардисан новобранец като мен. На връщане ни подгониха две бездомни кучета, Влада спокойно извади шишето си и ги напръска с вода от устата си, сякаш отново бяхме на по 6-7. Спрях да си поема въздух от хилеж.
...
Месец втори.
Аз ли си въобразявам или бричовете ми наистина се поизглаждат? Колело - всеки ден, по два часа, ако не вали.Скъпият няма да го наричам СС, от мен да мине, ще си остане само Скъпия. Налага се да призная - подаръка си го бива.
...
Не разбрах как стана, стопих над петнайсет килца, в отлична кондиция и форма съм, вечно гладна и ухилена. Пак си готвя и ям, но нещата се промениха от миналата година. За този мой рожден ден получих нов екип за колоездене. Скъпия е не "доволен", а презадоволен направо. Чакай, чакай, ние с Влада ти избрахме един подарък, няма да ми киснеш пред компютъра нон-стоп, я.
Браво на Скъпия!!!
И моето вело е подарък от скъпия, ама след като аз мрънках.Нямам си Влада за компания навън
Много готино нещо е колелото ей
цитирайИ моето вело е подарък от скъпия, ама след като аз мрънках.Нямам си Влада за компания навън
Много готино нещо е колелото ей
Взимай си едно и ела да те уча))))
цитирайаааа, малко ми трябва на мене, шъ знайш...да ти цъфна с едно колело
цитирайдве луди лелки с оплезен език в полета на Витоша, хъ хъъъъъъъъ)))))) ще сложим някой кинти да събира за гледката, ще се замогнем!)
цитирайна това му се вика - предприемчивост:-))Знам си аз, че мога да разчитам на теб...хихихи
цитирайbenra написа:
на това му се вика - предприемчивост:-))Знам си аз, че мога да разчитам на теб...хихихи
Слушай ся. Мъжлето ми е тъмен на цвят, българо-византиец - като хване тен го взимат я за арабин я за циганин. Стоим си ние след морето в Южния парк до въртолежките, дето ги държат циганчета. Нал ги знаеш - зимат по левче на дете. И виждам как търчи един млад татко към моя красив и обичан съпруг и крещи:
- Ей за това детенце там на бялото конче!
И му дава левче.
Моичкият отказа тогава, пък аз после се замислих що да не организирам ей така за кудош някакви люлки па да се правим на роми.
"како мааа дай лефче мъъъъъъъ".
От глад няма да умрем, вЕрвай ми)
заначи-ние на колелетата, а твоичкият подтичква около нас и събира левчетата
цитирайще назнача някой от съседната къща. те там са цал катун, Скъпия няма време - налегнала го е Кризата, аз даже мислих че е име на няква изгора, пък то било световен проблем.
цитирайе глобален, лошото е,че "криза" е в женски род
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
