Един  детски глас (не  повече от  петгодишен) сопнато ми каза:
- Я се  грижи за него. И  внимавай... Моля те.
Детският  глас  мушна  в  ръката  ми  нещо  като  колан.
Първо докоснах  някакви  буйни къдрици, а  след това  в  дланите ми  се  зарови  влажен  хладен нос. Разсмях се  от сърце, и то не безделническата, просто  никога не съм  предполагал че  всичко  ще приключи така. Плашеха  ме  с какво  ли не, но  едно дете  с  упорити  щръкнали къдри да  ми  връчи един  любопитен  сумтящ  нос... не,  за такова нещо не  бях  предупреден. Детският  глас   се  разхлипа и  избяга  с рев.
Сляп съм  и не се срамувам. Никой  от вас не  е  застрахован  от  това да  стане   инвалид,  макар че  самата  дума  "инвалид"  я  посрещам с  усмивка. Имам две висши и  една  страхотна  работа. Пък  едно хлапе на  пет  години току  що  ми  връчи  един   мокър  студен нос. Получих  куче-водач и се  почуствах... Щастлив.  Аз  съм  щастлив  човек.

...
- Не плачи - млада,  побеляла жена  люшкаше  двете си  деца - Тихо, не  плачи...
- Мамо -  освободи се  от  прегръдките  й дъщеричката й -  Защо  предаде  нашето куче?
Жената  пооправи  побелелият  кичур   около  бритона си , с който се  сдоби   последните  месеци,  и  започна  да  обяснява...

...
- Безполезно  е - каза  бащата на  семейството.
Съпругата  му надменно  кимна.

...
- Мамо - петгодишният  гласец се чуваше  из  цялата  планета - МАМО!
- За  Бога - уморено каза  бащата.
- Да - усмихна се  жената - За  Бога.
- Пак  ремонт - мрачно  каза  той.
- А,  сефте - разсмя се  тя.

Детето  стоеше до тях и  мачкаше едно пикливо  кутре. След  време сопнато  щеше  да каже  отново:
- Я  се грижи  за него...