-         И как  изглеждат  върколаците,  хайде да  чуя? – откровено  се забавлявах.

Клатех се на стола в  мизерната стая на блок  ** в Студентски  град и се  хилех с право.  Това  момиченце  май се правеше  на сърдито.  На  цели  осемнадесет годинки, както  я  гледах.  Бледа,  слаба,  чернокоса,  плаха.  Типично  дете от провинция.  Такива  ги  хрускам за закуска.

Тя   наведе  главата си   и  помръкна. Съжалих  я. Що се правя на  идиот?  Нищо  лошо  не  ми е направила, не  е виновна  че  скъсах  с  гаджето си  предната  вечер.

 

***

Обикалях къде ли не,  предната  вечер  я помня: след като  учтиво ми  казаха :”Не те  обичам”,  ние се разделихме  като  големи  хора.

-Да, съжалявам.

- Не,  задръж си подаръците.

-  Моля те  не ми звъни повече.

- Разбирам,  няма.

Такива неща.

 

Само  че  след като  я  оставих пред  тях и  я целунах по бузата като  „братче” нещо  в мен се преобърна. „Да  беше  умряла дано - си казах  аз -  да беше  загинала от нещо страшно. Или да те нападне някой  звяр, а  аз да  те  спася.  Може и да  оцениш  какво  губиш”.

 

***

-         Недей – Батко  ми  седна  до мен и  сложи ръката си  на рамото,  все  едно  отново  сме деца – недей. Нито ти  е за  сефте,  нито  ти е  за последно. Съвземи се. Недей така.  

Послушах  го. Изкъпах се,  избръснах се,  преоблякох се,  излязох.

В  една  скапана дискотека в скапана  глупава вечер  едно скапано  глупаво  момиче  ме  заговори.

- Разкажи ми  историята си – каза  онова  тъпо  бледо  крехко  дете, дето  ги  ям за  закуска.

Виж,  малката, не ти  знам проблема,  но  аз я   обичах  повече от себе си, и може  да съм много  грешил, даже  веднъж  й  изневерих  в самото начало,  но си  признах, малката. Знаеш ли какво е да  обичаш,  дребно-непотребно?  Стоиш  тук и  мигаш с  безцветните ти мигли,  докато тя  се  задъхва в леглото на друг, а? Бяхме на квартира, в тавански  апартамент с  камина,  стаята ни представляваше една  огромна спалня,  малката, не, не  говоря  за секса,  просто  ти си много  малка за да разбереш  това, което  ти  казвам. Ти си  за  цирка  Балкански,  а аз... аз  душата си бих дал  тя  да страда  така, както страдам аз. И  ако  има  върколаци бих  искал  някой  вампир или  върколак  да  я разкъса за да  вика  тя,  идиотка  такава,  какво съм  сбъркал,  мамка му,  мразя  я.

 

***

-         Сигурен ли си  че  искаш  върколак  да  я разкъса?

-         И как  изглеждат  върколаците,  хайде да  чуя? – откровено  се забавлявах.

Клатех се на стола в  мизерната стая на блок  ** в Студентски  град и се  хилех с право.  Това  момиченце  май се правеше  на сърдито.  На  цели  осемнадесет годинки, както  я  гледах.  Бледа,  слаба,  чернокоса,  плаха.  Типично  дете от провинция.  Такива  ги  хрускам за закуска.

 

 

Огромни  черни  криле на прилеп  изникнаха   от  гърба  й. Върху   бледото  й  лице  устните й  се четяха като  кървава  рана.

-         Ще  я разкъсам - гърлено  ми се  изсмя  тя и  отлетя  през прозореца - отдавна те  обичам.

 

 

Направо ме остави без думи...

Е хайде, намери си думичките:-) Не оставай без тях, моля те, адски е неудобно, да знаеш:-)

Хареса ми, разбира се! Поздрави.

3. marcusjunius
(пищи та се къса) МААААААААААРК!
Ех че хубаво да минавам тук и да те зърна:)))) Бях позабравила за тази играчка - блога, но винаги ми е драго да те видя))