Прочетен: 2319 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 28.09.2009 10:48
Хлопна капака на терариума и върху чист стерилизиран чакъл пред Змията падна бяла Мишка. Змията мързеливо запълзя към седмичната си дажба, но Мишката пъргаво се покатери върху парче дърво, служещо за декор в терариума, и нервно загриза изкуствено листо на фалшивият бръшлян.
- Няма смисъл – каза Змията – И без това няма къде да избягаш. Не се движи, не искам да се мъчиш.
- Това, което се движи, не се движи там, където е, нито там, където го няма – надменно отвърна Мишката.
- Виждам че си чела Зенон – съчувствено се подсмихна Змията – определено си от онези... лабораторните.
Мишката не й отвърна: с недоумение тя разглеждаше изкуственото листо от декоративен бръшлян.
- Стига бе! Пластмаса! – констатира тя накрая.- Да ти имам живота...
- Че твоят да не е по-добър? – Змията сви се на уютно кълбо – Живееш за да си нечия храна, живот за завиждане, няма що.
- Както и да го гледаш, аз не съм вегетирала цял живот в светлините на глупавата ти жълта крушка, била съм домашен любимец, докато не са ме предали в лабораторията и не попаднах тук – Мишката така се почеса, сякаш бе готова да извади куп стари семейни снимки.
- Да-да, вярвам ти – скучаещо отвърна Змията – миналото ти изобщо не ме интересува, ще прощаваш. Хайде да приключваме, разбирам те напълно – инстикт за самосъхранение, ала-бала, но нека приключваме. Ще свърши бързо.
Мишката въртеше в лапичките си дръжката от нещастното изкуствено листенце. Захапа я като стрък трева и тутакси я изплю.
- Гадост! – избърса муцуната си тя с албиносовите си лапички – Личи си че си се излюпила в терариума.
- И така да е... И какво от това? – намуси се Змията.
- Нищо... Ясна си ми... и за какво са ти тези клонки с накичени по тях изкуствени листа? Ти дори не си дървесна... Този чакъл го стерелизират редовно, ха на бас! И няма Слънце...
- Слънцето го няма – Змията бе дълбоко засегната, но се стараеше да поддържа разговора с все така скучаещ тон – И този факт не ме притеснява. Що е Слънце?
- То е...- Мишката се замисли, подбирайки нужните думи – То е като твоята крушка, само че много голямо, горещо, макар че на цвят пак е жълто. Но няма как да разбереш.
- Бе ти какво така се възмущаваш от осветлението? Я ми остави крушката на мира – възмути се Змията – не спря да опяваш „жълта та жълта”. Че какви други има?!
- Червени, например – изстреля Мишката – Или сини. Макар че... Там квантите са дълги – удрят те в очите...
Змията се разсмя. Мишката подскочи.
- Ккакво... Защо се извиваш така? – прошепна Мишката.
- Продължавай – сви се Змията на една плътна, опасна топка – то е било забавно да говориш с обяда си. Отдавна не съм се забавлявала така. Смея се, без звук, не ми обръщай внимание.
- Без звук стават само космическите катастрофи – отвърна Мишката – защото вакуум не предава звука, това ми го каза един умен мишок, господ да го...
- Изядоха ли го? – заинтересува се Змията.
- Ха, иска ти се! Такива като него не се изяждат, нашият професор го подари на внучката си. Той сега има дом, семейство. Чаткаш ли?
- Да – тихо отвърна Змията и с едно стремително движение, като пусната пружина, впи двата си отровни зъба в замечталата се Мишка.
След време, храносмилайки обяда си, Змията разтревожено каза на жълтата крушка в терариума:
- Слънцето не съществува. Няма го и не може да го бъде.
Мълчанието в терариума я успокои, и тя задряма. Сънувайки Слънцето.
08.01.2009 15:16
И други многото изводи:-)