Семеен  празник е  Коледа и точно тогава се пълни със самотници. Самотниците гледат  как  несамотници   носят елхите, купуват украси и  търсят подаръци (кои  един за друг, кои за  един за друг и  децата  им). Подаръците  миришат на  уют: на  боричкане върху килима в детската стая,  на  мокри  обувки (няколко  чифта най-различни  размери), дори на  сърдитите забележки:"Веднага  си обуй  пантофите! Току що  спря  да  кашляш!". Понякога самотниците  стеснително  застават  до вас с плахата надежда да се докоснат  до  несамотата  ви. Те не разбират,  защо не се  получава.  Защото  самотата  се ражда отвътре,  не може да  й намериш  лек само  с докосването  на  клонките на  чуждите  елхи.
Всеки  един  подарък има  собствен  звук  и послание, самотниците  разбират от  това.  Например, "Пиратомания" за  третокласника  звучи  различно от  парфюма  на Шанел. Първият подарък  звучи като "бумса-бумса-бумс!", а  вторият  тихо  тананика  с гласа на  Едит  Пиаф.  
Мъжките  ризи  боботят  авторитетно, но дамското  луксозно бельо пък е   авторитарно, а самотниците  правят  разлика  между двете. 
Самотниците  обичат  да  разглеждат пощенски  марки върху пликовете на   писмата ви: откъде  е пратено,  подател... На тях самите никой не  им пише,  освен  БТК и  Софийската  вода.
По празниците  дори  телефоните  звънят различно.  Суматохата е  пълна, но не и  за тях.  На тях никой  не  им  се  обажда. А  хората, на които  искат да се  обадят те,  са  отдавна мъртви или непоздравявани. 

 Ще ги  познаете  по  желанието за разговор:  самотниците  винаги  искат да  ви заговорят.  В най-добрият  случай са просто досадни, в най-лошият насаждат у  вас  чувство за вина. В асансьора,  на спирката,  на работа, на паркинга... Казвам ви,  по  Коледа  градът е  препълнен със самотници. 
Седнах да си направя  списък на  кои от тях да звънна (защото  никой не  им се  обажда). Оказа се че  познавам много. И  продължавам да пиша. 
За нова  година  ще им пратя и по  една картичка,  но не виртуална.  Нека си  имат свой собствен плик,  подател и пощенска  марка.

....трогна ме, наистина ако всеки от нас направи свой списък с познати самотници, на които да дари късче внимание светът ще бъде по-малко сам и по-добър. А самотните хора са двойно по-самотни в празничните дни..

то колко им трябва да се зарадват...
Весели празници:-)

подарък за многолюдните тълпи, треперещи от самота....Децата ни напуснаха скапаната ни държава, родителите - остаряха, приятелите - дебаркираха...и сега сме...самотници...

Хей, не всички. някои си отглеждат внуците, кучила и котила, куп орхидеи, вечно сме недоволни от мръсните обувки и лапи, командорски тон на майките ни пенсионерки в кухнята, и понякога искаме да избягаме за ден два.

Но не искам да съм на мястото на тези, които живеят съвсем сами. мисля да поканя наколко такива самотници на бъдни вечер и нова година. на другите, които не мога да поканя, ще им пратя картички. на особено далечни - ще звънна)

Толкова е трогателно и силно!

Благодаря, Стеф:-)