Прочетен: 571 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 18.12.2008 00:41
(преди срещата в дует)
Ще влезеш в десена на моят тапет и ще станеш себе си. Ще махваш за поздрав „До виждане”, а за сбогом „Чао”.
Жената отсреща пораснала, не иска секс на екс. И вече не се впечатлява от пилето Гун бао. Жената отсреща се храни префинено, в очите й не познаваш онази. Обиколила е целият свят, и даже донякъде по нервите ти лази. Всезнайка, а? А беше момичето, което си донякъде обичал, не че искаше да я съблазниш, но пък щом станало за сефте... Ей, я виж, в какво се е превърнала, гледа те едно такова, дето не ти се иска да те гледат. „Как са децата ти? Добре ли са те?” – пита тя и ти се иска устата... Айде, съвземи се, не си дошъл заради жената, тук си да потърсиш старата тръпка, сега след десерта тя ще си тръгне.
Пък те казват: „Не бъди толкова непрестъпна, спри с тази твоя сила, за това си унила, престани с тази горделивост, за това цял живот си сама”. А аз им казах „Шът, ма, вие ли ще ми кажете какво да правя? Ще ми се правят на влюбени, ама на!” А те - сърцето и душата - плачат:”И каква ли муха те е ухапала? Няма да влезеш в рая, та той не знае, не знае, не знае че си му вярна нанайсе години и твоята вярност си има име”.
Станах, като приключих със сладоледа. Изправих се и му казах:”Дъщеря ни се казва Неда”. И излязох.
Лазих след нея... Лазих...
Май са починали заедно след много години. В един ден. Повтаряйки едно и същото име.