- Нали  искаше да  го видиш? – усмихна ми се   моят  водач – Ето  го, виж как святка.
Втурнах се към прозореца,  та чак се спънах.

Имало  в едно  ескимоско  селение  един старец. Бе  сърцат и  силен, ловуваше  моржове и  тюлени, ходеше с другите за китове,  понякога и  бяла мечка успяваше да ловува. Винаги заделяше   парче  месо  и малко  кожа за някой  сирак или  стара  вдовица. Дъщеря  му  Еуесин се омъжи  за  един добър ловец. Като се  изправяше той – хващаше  небето в  юмрука си. А мечката  я  убиваше с един  удар в главата, толкова силен  беше. Но нямаха  късмет – все  децата  им  умираха като малки. Хората казваха – беда се е настанила в  ярангата на  Еуесин.

Полъха бе  толкова силен че притворих очите. Изскочих навън забравил за  студа на полярната  пролет. Първото  северно сияние в живота ми  можеше да продължи  от  десетина минути до няколко  денонощия. Молих се да продължи  повече от десетина  минути. Не помръдвах и не дишах  дори. 

Веднъж старецът  видя най-големият кит, който  би могъл да си представи. И макар да бе сам с каяка  си, взе  харпуна и  реши да опита късмета. А китът  му рекъл:
- Добър  човек си, а дъщеря ти е нещастна.  Понякога  чак от  тундрата   донася  вятъра  нейният  плач. Кажи  й  утре да  дойде  на брега и да ме чака. Аз съм  майката на всичките китове, ще  й помогна.

- Аврора... Аврора бореалис – шепнах  аз.
- Е, не е - усмихна се водачът  ми  помор* - днес е полъх,  най-силно  сияе така. Не е  зорница, нито е стълб, виж го  колко е  ярко.
Не му отговорих – гледах жената, която  вървеше към  мен.

Старецът много се зарадва и  веднага  отиде до  яранга на  Еуесин, за да  й предаде  думите на  Великата майка на китовете. Разплака се  тя от  щастие и  надежда,  но  мъжът й  се начумери.
- Ако  отидеш утре  при  майката на китовете, не се връщай – рече той – аз  вяра на кит нямам,  само на харпуна си  вярвам. Кит на човек добър  съвет не може да даде. 
Цяла  нощ  плака  Еуесин, но на сутринта  отиде на брега, седна върху  стария  камък и  зачака...

Не знам какво ме прихвана.  Гледах  я като  омагьосан, забравил за  първото в живота си  северно  сияние.

- Добре си сторила – каза  Великата  майка – с твоят  мъж няма да имате  деца. За това сега ще отворя  устата си,  ти ще  влезеш  вътре и ще те  закарам на другия  бряг. Там ще  видиш  мъж, който  няма да прилича нито на  ескимос, нито на чукча, нито на  коряк. И той ще те  види и  ще те  вземе за  жена.

- А друго  какво каза  Великата  майка? – питах  аз  след  време жена  ми, оглеждайки се в очите на нашият син.

- Питах я  как да спра да тъгувам за  децата ми, които са  умрели съвсем малки – отвърна  Еуесин – и тя  ми  каза  че  като гледам северното сияние, то не трябва да забравям  че това са душите на децата ми, които  горе  играят на топка. Спи сега, синът ни става рано.
________________________________
* помор – субетнос на руската  националност,  заселявали  от   XII  век крайбрежието на  Бялото  море. 


те такава  приказка  ми се  получи  от  разговора ни с  Марк  тук http://marcusjunius.blog.bg/viewpost.php?id=264546

Поздравления!

май напоследък много митове на северните народи чета. Плюс авторите от Чукотка, Юри Рътхеу например.
Благодаря ти, Марк.