Постинг
02.12.2008 02:22 -
Котешка картина
Автор: minavam
Категория: Изкуство
Прочетен: 890 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 28.09.2009 10:46
Прочетен: 890 Коментари: 2 Гласове:
0
Последна промяна: 28.09.2009 10:46
- Какво е това?- прошепнах аз.
- Ами... котка- отвърна Сашка- голяма котка - сигурно служителите я подхранват. Хайде да приключваме. Чакат ме. А и трябва да се прибираш при Оня.
Сигурно щяхме да се скараме за пореден път, ако не беше котката.
...не само че голяма. Колкото дребен рис.
- Здрасти- казах аз и, затворила очите поради собствената си храброст, протегнах ръка. Сигурна бях че големите котки или малките рисове хрупат нахалните пръсти като солети, но не можах да се сдържа. Нищо не се случи. Пет секунди. Отворих си очите. Котката ме гледаше иронично, а върхът на изящната й опашка трепваше подигравателно. Върху безразличната й муцуна грееха две златисти луни вместо очи.
- Мац, пис-пис-пис- прошепнах аз. Котката издаде къс фучащ звук, сякаш ми се изсмя и аз се изчервих. Какво си позволявам, за Бога?!
- Може ли да си ходим вече, моля те, мамоооооооооо- измънка Сашка и сякаш се събудих.
- Това е много странно, не мислиш ли?
В цялата галерия сред скулптури и барелефи нямаше нито една картина. Освен тази. Тя най-нахално се беше настанила върху цялата стена, пулсираше и ми намигаше.
Там, в тази картина ми се хилеха котки от всякакъв вид, породи и окраска . " Живеят си живота"- завидях им аз.
- Мамо, аз ще потеглям, чакат ме - дъщеря ми решително затвори пудриерата си - ще се прибера към десет.
- Добре, скъпа- разсеяно я целунах по челото аз.
- Сигурна ли си, че си добре? - изчурулика дъщеря ми и, без да чака отговора, изфуча от галерията.
Голямата котка направи няколко крачки към мен.
- Къш оттука ма!- тропна с обувка четиридесет и пети номер тромавият пазач.
- Не е ли ваша?- учудих се аз- Мислих че тук я подхранвате, за да се държи така свойски...- като омагьосана протягах ръце към тази голяма котка, голямата колкото дребен рис.
- Внимавайте, госпожо- плътният бас на пазача се точеше като захарен памук през летните панаири от детството ми- Не бива да я гледате тази картина прекалено дълго...
- Мраууууууу- настойчиво каза котката и аз, примирайки от щастие, зарових пръстите си в сребристата козина и в едва забележимите четчици върху ушите.
...че съм вкъщи. Суета, обиди, битови истерии... С мен ли се случиха? Аз ли бях това? Сашка отдавна е пораснала. А Оня ще си намери неговия път.
Картината е голяма.
Надали някой ще забележи още една котка, сгушила се в ъгъла.
- Ами... котка- отвърна Сашка- голяма котка - сигурно служителите я подхранват. Хайде да приключваме. Чакат ме. А и трябва да се прибираш при Оня.
Сигурно щяхме да се скараме за пореден път, ако не беше котката.
...не само че голяма. Колкото дребен рис.
- Здрасти- казах аз и, затворила очите поради собствената си храброст, протегнах ръка. Сигурна бях че големите котки или малките рисове хрупат нахалните пръсти като солети, но не можах да се сдържа. Нищо не се случи. Пет секунди. Отворих си очите. Котката ме гледаше иронично, а върхът на изящната й опашка трепваше подигравателно. Върху безразличната й муцуна грееха две златисти луни вместо очи.
- Мац, пис-пис-пис- прошепнах аз. Котката издаде къс фучащ звук, сякаш ми се изсмя и аз се изчервих. Какво си позволявам, за Бога?!
- Може ли да си ходим вече, моля те, мамоооооооооо- измънка Сашка и сякаш се събудих.
- Това е много странно, не мислиш ли?
В цялата галерия сред скулптури и барелефи нямаше нито една картина. Освен тази. Тя най-нахално се беше настанила върху цялата стена, пулсираше и ми намигаше.
Там, в тази картина ми се хилеха котки от всякакъв вид, породи и окраска . " Живеят си живота"- завидях им аз.
- Мамо, аз ще потеглям, чакат ме - дъщеря ми решително затвори пудриерата си - ще се прибера към десет.
- Добре, скъпа- разсеяно я целунах по челото аз.
- Сигурна ли си, че си добре? - изчурулика дъщеря ми и, без да чака отговора, изфуча от галерията.
Голямата котка направи няколко крачки към мен.
- Къш оттука ма!- тропна с обувка четиридесет и пети номер тромавият пазач.
- Не е ли ваша?- учудих се аз- Мислих че тук я подхранвате, за да се държи така свойски...- като омагьосана протягах ръце към тази голяма котка, голямата колкото дребен рис.
- Внимавайте, госпожо- плътният бас на пазача се точеше като захарен памук през летните панаири от детството ми- Не бива да я гледате тази картина прекалено дълго...
- Мраууууууу- настойчиво каза котката и аз, примирайки от щастие, зарових пръстите си в сребристата козина и в едва забележимите четчици върху ушите.
...че съм вкъщи. Суета, обиди, битови истерии... С мен ли се случиха? Аз ли бях това? Сашка отдавна е пораснала. А Оня ще си намери неговия път.
Картината е голяма.
Надали някой ще забележи още една котка, сгушила се в ъгъла.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол