Беше повече от възрастна, всъщност изглеждаше древна. И въпреки това очите й са останали бистри, умът - буден, а гласът - нежен и мек. Продаваше златните рибки в магазина на ъгъла. Не бях виждала преди (а и след това) такива разкошни създания. Нежно-розови, черни, златисти, с огромни воали вместо опашки и плавници, те блещукаха в сферичните си аквариуми като живи скъпоценности. В магазинчето винаги ухаеше на момина сълза, този изтънчен аромат витаеше около старата дама, сякаш тя самата го излъчваше. Обичах да минавам от там и да се любувам на нейните рибки, на изящните им движения, и на мекият глас на дамата. Не се решавах дори да попитам за цената им, защото бях повече от сигурна че не са ми по джоба.
- Познавам Ви- каза старата дама в една слънчева зимна сутрин- Често идвате при мен, но никога не купувате нищо.
- Аз...-смутих се и се  изчервих като домат - Дано ме разбирате правилно... Просто...
- Гледайте, щом Ви е приятно- усмихна ми се тя, подвоуми се и протегна изящната си бяла ръка - впрочем... елате с мен.
Малко уплашена и притеснена, тръгнах след нея. Старата дама отвори изящна кутийка от слонова кост и видях че тя е пълна с най-различни перли. Големи и малки, черни, сиви, розови... Ахнах.
Дамата взе едната и ми я протегна.
- Не... не мога - изпелтечих аз.
- Настоявам- дамата пусна перлата в джоба ми - подобен подарък не бива да се отказва. Сложете я в най-красивата чаша, която имате вкъщи. Това е задължително условие. А сега върви, дете.
Цяла нощ сребристата перла сияеше в кристалната чаша до леглото ми.
На сутринта първото нещо, което видях, бе огромна чаша с ниско столче и  плуваща в нея златна рибка. Най-прекрасната, която бях виждала до сега.