На вратата се звънна и подскочих като ощипана. Успах ли се? През прозореца виждах онази светлина, характерна за секунди преди изгрева: когато все още е тъмно, но всеки миг юнското слънце ще изгрее. Ако бях се родила преди векове, щях да кажа че всеки момент зората ще... Отворих вратата и изстинах. Какво по дя... Майка ми бе погребана преди осем години, права и здрава жена, загинала при злополука. Защо се носеше пред входната ми врата в инвалидна количка, невероятно състарена и с по-бяла коса отвсякога - това не го знаех. Вместо цъфтяща и вечно усмихната дама видях плешива глава с празни очи и ръце на скелет. И въпреки това я познах.
- Мама...
- Махай се, махай се оттук- каза ми тя. Инвалидната й количка се издигна на половин метър над пода, тя впи вкочанените си пръсти със старчески петна в слепоочията ми и ме целуна по челото.
Изкрещях, и се събудих. Било е само сън, било е само сън, било е само сън. Сърцето ми биеше като пневматичен чук. Сигурно го чуваха из цялата планета. Лежах в най-черната нощ преди зазоряване и знаех че ей сега над Витоша ще лъсне златната нишка на първият лъч и аз ще се събудя и всичко ще е...
На вратата се звънна и подскочих като ощипана. Още един сън? Сън в съня ми? Не, не , не, не, ето сега ще има слънчев лъч, ето сега, нощта е най-черна точно преди да изгрее слънцето, нали? Ще се завия през глава. Тихо, тихо, тихо. Поуспокоих се и задрямах.
На вратата се звънна и се събудих парализирана от ужас: до възглавницата ми пулсираше черно петно. Беше живо, дишаше и и сърцето на това нещо биеше с бълбукане и хъркане. Можех да мърдам само устните си.
- Мама- прошепнах аз.
- Ма-ма,- повтори кукленската глава, сервирана върху пресен марулен лист до възглавницата ми.
На вратата се звънна...