Прочетен: 988 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 04.09.2008 20:42
Не обичам жегите, нажежен асфалт, морето с някакви си „о я, дастиш-фантастиш”, тръгнали на алкохолен туризъм. Не обичам лятото. През лятото съм перфектно изпълнение за на препарирания несъществуващ звяр, в различни стойки и пози. С пълнеж от мисли, неправилни спомени и усет за нередност в живота си. Даже мъртвешкият поглед на очите ми изглежда като истински. Ако близките ми решат да ме продадат като трофей от благороден елен - няма да забележа. Ако ще и крокодил да съм била, когато бях жива, нямаше да разбера. На препарираните не им пука какви са били преди. Дисбаланса на Ин и Ян в организма си го усещам като авитаминоза през цялото лято.
Събуждам се през есента, с първите й стъпки. Усетих я чрез дъжда снощи в Пирин - нямаше ги онези летни суетливи гърмежи, само тих разговор с дърветата, готови да заспят. Сега очите ми са живи, дори когато гледат в една точка, а онова усещане за нередностите в живота ми отлетя. До следващото лято. Пак ще пушим с мъдрата ми есен по едно и същото време. Ще се усмихваме на мрънкащите минувачи и ще подсилваме недоволството им с аромата на падналите листа. И ще съм й благодарна за всеки един дъжд, който отмива от тротоарите прахоляка и хората. Очакват ме няколко месеца щастие.
05.09.2008 09:03
хубаво е да е топло, но понякога си мисля, че социофобиятасе е зародила през някое горещо лято в първия човешки град
А дъждът го обичам всякак през всички сезони, затова летните бури ще ми липсват малко...
Обичам дъжд, камина, одеало,книга...
Нека да е есен:-)