Заваля. Срещу  театъра "Иван  Вазов" масичките за  шах в този дъжд  по здрач бяха  празни. Освен  една. Две  жени на  неопределена  възраст местеха фигурките  сякаш нито  дъждът, нито  оскъдната  светлина, нито случайните  минувачи не съществуваха.
- Ти си,- каза  пищничката  златокоска, която  играеше с белите  фигури. Край  очите  й се  очертаха весели  бръчици, типични за  вечно  усмихната жена. 
- Хъм, не  е зле,- одобрително  измърмори жената,  играеща с  черните  фигури. Бе  слаба, с  изключително  бяла, почти прозрачна  кожа. Сивите  й  очи  гледаха  спокойно и  сериозно, докато  си  играеше  с кихлебарено  дълго  цигаре. Пушеше  непрекъснато, но й  отиваше. Огненочервената  й  коса  бе вдигната на  изящен кок,-  А  пък  аз  ттттакааааааа...
Тя  премести  офицера си,  който  всъщност не беше  изцяло  черен, а  преливаше във всичките  перлени  оттенъци  на  сиво. Дъждът като  че ли  се  засили.
- Оооо,  тежката  артилерия,- одобрително цъкна  с  език златокоската,- Браво,  добре  го даваш  тази  година.  Мина  ли през Пирин?
- Играй,  недей  приказва,- усмихна се бледата  й  съперничка,- минах,  да. Хубаво  е  там. Смятам  тази  година да  съм  мила и  мека.
- Да, птиците и  горите  ти  действат успокояващо, помня,- Златокоската побутна напред  бялата си кралица и  дъждът  изведнъж  спря. Уютно замириса на  гъби и мокри  листа,- Хоп! Да те видя  сега! Все  бързаш да атакуваш.
- Забравяш да си тръгнеш,- спокойно  се  усмихна червенокосата  й  събеседничка, - тази  кралица  трябваше да  я запазиш за  циганският си  период. Виж сега как мога  да те  ударя  оттук и  да обявя шах и мат още  сега. Знам че си  уморена  от  май  месец  насам,  но  мисли  малко  вместо  да  искаш  да  останеш на всяка  цена.  Така  правиш  грешка  след  грешка, и  някой  друг на моето  място би се  възползвал...
- Знаеш  че  никога  няма да  има  друг  на твоето  място,  Есен.
- Знам,  Лято,- Есен  пали  поредната  цигара и  докосва с дългите си  пръсти  бялата  кралица,- върни я  на  мястото си,  не  я  жертвай,  запази  този  ход  за  после.
- Когато  ще съм  циганско  Лято,- усмихва се  златокосото  Лято и  на  бузите  й  цъфват  две трапчинки,- но ти пак  ще ме  биеш  тогава,  не мога да те победя.
- Е,  за  сметка на това     нито веднъж не си  побеждавана от  Пролет.  А  аз  всяка  година  губя  от  Зима. 
 

ли каква си!!!???!!!!Аз съм мат,защото все съм на страната на Златокоска, упорита като магаре.
Ммммм!!!!

Знам, я.
Уморена от лятото в прашната столица жена с болен гръбнак и остра нужда от почивка.

харесвам тези миниатюри :-)

А, още някой се е върнал от почивка. Е, как да не ви мразя? Отивам да видя какво ново има при теб.
Здравей:-)