- Ойген, Рихард, татко  нали спи?
- Да, мамо.
- Нали нищо не сте му казали?
- Не,- отвърнаха момчетата.
- Е, с Бога напред.
...
В един от чудните  летни дни през  август 1888 година от  Манхайм по пътя за  Ванхайм се появи  чудновата  каляска: без  кон и сбруя, с вдигнат  гюрук и  три колела - едно отпред и две  отзад. 
- Това  не е ли  онзи  изобретател? - попита съпруга си  пълничка Фрау.
- Май е той,- елегантен  Господин с добре  гледана  брада неодобрително  вдигна  рамене,- Говори се че преди няколко  години той е  изгубил  работилницата си  заради  неразбирателства  с партньорите и само супругата му  все  още  вярвала в неговите  експерименти. Виждам,  че това не го е спряло...

...
- Продавате  ли  керосин? - с уморен глас попита  фрау Берта.
Възрастният продавач в  дрогерия с учудване  огледа изящно  облечената дама, цялата  покрита с прахоляк, но  не се реши да задава  любопитни  въпроси. 
Малко по-късно по  улиците на  Вислох  се чуха  звънливи  момчешки  гласове.
- Виж! Виж! Каляска без  кон!  Ехеййй!  Уха!
- Мамо, как мислиш,  керосинът дали ще ни стигне  до  Пфорцхайм? - гордо  поглеждаше към  възторжените  хлапета  Рихард.
- Ще видим,  скъпи.  Ще  видим.

...
- Ойген, този  хълм нагоре не можем да го минем така,  слизай, нека  Рихард седне зад  волана, ние с теб  ще бутаме.
- Мамо, ама надолу? Как ще  слизаме?
- Да се молим дървената спирачка да  издържи... В  Баушлот  ще  потърсим  обущар за да  поднови кожата  върху  нея.
- Ще ни  трябва и  вода  за  охлаждане, нали?
- И вода... Да... Правилно.

...
До  хотела  "Цур Пост" на Испрингерщрасе в Пфорцхайм се събра  тълпа зяпачи  въпреки  късния  час.
- Това е невероятно,- каза  Оптимиста,- та това е ново  начало на цялата  епоха.
- Сега можете да застреляте конете си,- студено му  отвърна  Песимиста.
- Да, от  Манхайм,- фрау  Берта едва се крепеше на краката си  от  умора,- точно  180 километра. В самото  начало  беше  лесно - по шосето за  Гейделберг  стигнахме  за по-малко от час...
- Но послееее,- весело се намеси  15-годишният  Ойген,- Веригите се разтегнаха така, че трябваше да спрем до най-близката ковачница! Местните селяни ни  гледаха така,  сякаш  сме паднали от небето!
- А когато маркуча за  горивото се  запуши,- напомни Рихард, по-малкият му брат,- мама трябваше да  използва  иглата си  за  шапка. Как  мислиш,  татко  много ли  ще ни е  сърдит?
- Не мисля,  като за първи  опит не беше  зле, нали?

...
- Фрау, не сте посочили  получателя,- младичкото момиче върна на  фрау  Берта  бланката от  гишето "Телеграф",- Вижте, тук е само текста "Благополучно стигнахме до Пфорцхайм".
- Извенете ме, това е от преумора,- едва  чуто  прошепна  фрау  Берта и в  графата "получател" написа  с красивият си  почерк "Карл Бенц".
_______________________________________________________
"От спомените на  Карл Бенц е  известно че той никак не  беше сърдит на тримата бегълци, дори напротив - след  първоначалният си страх изпита  известна  гордост. След няколко дена  синовете и  съпругата  му тръгнаха  на път към  дома, и най-важният  извод  бе в това, че двигателят е прекалено  слаб и не може да катери  баирите. Бъдещият  баща  на  "Мерцедеса"  бе напълно  съгласен с тримата  експериментатори и предложението им да се добави  още  една предавка" ( извадка от  биографични данни  на Карл  Бенц)

още една от твоите хубави истории:)

крайно време беше да намеря свободен половин час за натискане на клавиатурата.
Благодаря:-)

когато те прочета и сякаш думите ми замръзват...
Историите са толкова живи и иситински и така впечатляващо ги предаваш, че...

Чакай тия дни ще преведа една истинска писателка, ще видиш едно нещо след което оставаш без дъх, толкова е талантливо:-)
Благодаря ти:-)