...когато  стигнах  37  кила при  височината  160  см спря да ми  идва мензиса. Знаех  си - преди това  започнаха да ми  окапват косата,  зъбите и ноктите. Винаги  бях  от онези  плоски момичета, дето приличат на  дъски  за  гладене. Не, не  пазих  някакви диети, лекарите  казаха  че  метаболизма ми  е  много  бърз и  трябва да се  храня  усилено. Приятелките ми  пък  усилено завиждаха:"Можеш да се тъпчеш със сладолед без да  приличаш на табуретка!" и аз се  чувствах поласкана. Не  бях  анорексичка,  все пак  анорексията  е  вид  храносмилателно смущение, а  аз не  отказвах да  хапвам. Лошото  е че  се нагодих към  хранителния  режим на повечето хора: забравяйки  за закуската,  гълтах някакъв  боклук  на  обяд и  хапвах малко  от  полуфабрикатите на вечеря. Ако  вие дебелеете от подобен  хранителен  режим, то  аз отслабвах. 
В  един момент  грохнах. И, докато  гледах как майка  ми  плаче до  болничното ми  легло,  си казах:  няма  пък.
Няма  пък.  Няма. Слушах  физиотерапевтите, диетолозите,  слушах ги  всичките и  вътрешно  свирепо  им  обещах "Ще се върна при вас, с нормално тегло, щастлива и  жива. ЖИВА".
Самоизнасилвах се да се науча  да  ям повече и по-често.  И да  започна да  тренирам. Започнах  битка с тялото си,  така ми  беше  по-лесно:  възприемах го  като  разбунтувал се  васал, който  ме е предал. Пот, пот, пот, болка,  мускулна треска, подигравателни  погледи и  забележки, нищо,  мога,  тихо,  не плачи... Яж,  яж,  яж.  Искаш  дете, нали?  Искаш  семейство, искаш бебе?  Яж! Вдигни  това. Почивка.  Мускулите  растат,  докато  са  в почивка.  Яж.  Месо,  яйца,  извара.  Тихо.  Поплачи си   в тоалетната.  Яж, да ти го... Искам да  живея! ЯЖ! Живей!
Отне ми  две години. Аз съм на  32, без  мъж и  деца, за  които  копнея. Но сега  тежа  51 кила чисти  мускули.  Вече не приличам на скелет и  ям редовно. Тренирам  упорито  с  големи  тежести за да  имам мускулна  маса. В залите  вече  не ми се  подиграват, просто  недоумяват:"Момиченце,  кудкудяк,  ама що  вдигаш  тежести, кудкудяк, ама  ти нямаш  нужда  кудкудяк".
Не ги  слушам. Следващата ми  цел е да  кача и  малко  тлъстинки  за да  имам  по-привлекателен  бюст. За това трябва да съм 54 кг. За това  добавих към  менюто си повече  плодове и  пици-хляб-баници. И  плуване.
- Здравей, нова ли си  тук?- момчето до  мен ми махна за поздрав,  намествайки  очилата си за плуване.
Не му  отговорих,  не  съм дошла тук за компания,  а и не съм добра плувкиня.   Забелязах как   той  направи  две дължини срещу  няколко  мои  хилави  метра.
- Искаш ли да те науча?-  ухили ми се  той,-  всеки ден те  гледам в  залата, възхищавам се  на твоята  упоритост. Плуването  не  е толкова  сложно нещо. Всичко  живо  произлиза от  водата. Но какво  ще  кажеш да издишваш  във водата, а не над нея?

"Живей!"- радостно  откликна  тялото ми.