- Ще ви съдя! – крещеше високият едър  мъж. Изглеждаше като побеснял носорог. И като параметри, и  като настроение.

- Не можах да го  спра,- отчаяно прошепна секретарката и  очите й,  скрити  зад  сините лещи, плувнаха в сълзи.

- Моля ви,- намръщи се  доктор Ф.,- какво става  тук? Имам пациенти, чакат за  консултация. Не можете  да влизате по този скандален начин. Охраната...

- Стой та  гледай,- едрият  посетител се стовари с цялата си  тежест върху стола. Скъпият стол  нещастно  изскърца и  очите на скандалджията блеснаха доволно,- какво направихте с жена  ми? Беше нормално  същество, а вие... вие...

- Коя е  жена ви? Какво сме направили? Тук е клиника  за  пластична  хирургия, помагаме на хората...,- възрастният  доктор подръпна побелелите си  мустачки. Беше стар навик, винаги  го правеше в момент на  притеснение. Нещо  като тик.

- Прилича на...  онези надуваеми  кукли от секс-шопа,- беснееше „носорога”,- не може да се познае, плаче  по цял ден. Огледалата са наметнати с  парче плат, из  цялата къща, не разбирате ли?! Все  едно сме погребали  някого! Дойде при вас за да  я промените, а не да я погребете! Аз... Аз!!!

- Един момент, господине,- доктор Ф.  гордо се  изправи  в своя  люлеещ се стол.- Тук не  погребваме, крематориума е  отсреща. Тук е  клиника за пластична и  естетична  хирургия...

- ЗНАМ! – изрева "носорогът",- и жена ми  изкара при вас вече не помня  колко  седмици! За да  я направите  красива! Тя ми  изпиваше мозъка с тънка  сламка  години  наред с приказки за тези операции, очакваше от вас  чудеса, а вие... вие...- той отново се  задави и изведнъж  изписка с тънък глас,- направихте  от нея  чудовище!

Доктор Ф. си свали  очилата и стисна  основата на  носа с палеца и показалеца  си.

През последващите  пет секунди  се  чуваше  само тежкото дишане на  „носорога”.

- Добре,- каза накрая  доктор Ф.- тук  имам  данни  за всеки мой  пациент. Дайте да видим  какво стана с жена ви... да видим.

Той въведе  прошепнато от посетителя  име в компютъра си и неразбиращо  повдигна  рамене.

- Не разбирам претенциите  ви,- каза  накрая, като  си подръпваше  мустака,- съпругата ви, Мария,   искаше уголемяване на бюста и устните,  липосукция, опъване на кожата и доколкото  виждам   операциите  са минали  повече от добре.

- Да, ама не,- „носорогът” стовари юмрука си  върху  бюрото,- какво направихте с  бюста  й?! А?! Превърнахте го в  силиконови  цистерни, не може да се наведе от страх да не падне напред, започна да се прегърбва, получи  страхотни  болки  в гърба – тежко й е  да ги носи тези... тези... тези  цомби! А новите  й  устни?  Мина толкова време, а  изглежда така,  сякаш пчелите от  поне три кошера  са  я нахапали  точно там. Това не са  устни!  Това са  бърни, джуки, не знам как се нарича! Имаше прекрасна кожа,  а сега  е цялата  в белези,  тия от техникума по  шев и кройка  може да  я  ползват за помогало!    По темата „Как се  прави плашило”! Не може да се познае, не може да излезе, не може да...

- Ако  обичате,- изправи се възмутено  зад  бюрото  си  доктор  Ф.,- да се  изясним! Съпругата ви е  подписала договор, нали? Предупредихме  я какви  последствия  може да  има  от  прекаленото  силикон в  гърдите  й и  устните. Показахме й  дигиталните снимки за възможният  външен вид  в бъдеще... направихме  всичко да   я  разубедим, предупредихме  я  и  за  психологическият срив, който  ще  последва след като  получи  ново лице. Несъответствието  между лицето в огледалото  и това което са свикнали да виждат клиентките ни преди често води до  срив и...

- Стига глупости,- посетителят направи презрителна  физиономия и посочи  с пръст тихо  хлипащата в ъгъла секретарка,- Трябваше да  я направите да  изглеждате като  това  момиче, това беше  идеята.

- Нима?- доктор Ф. си сложи  очилата и те  иронично  проблеснаха,- Диана,  ела тук, моето момиче. Кажи на господина какво  изкуствено  има по теб?

- Ами... като се замисля... – секретарката спря да  хлипа,- цветните ми лещи, пресадената коса, нокти  от  акрил, перманентен  грим за  вежди и устни... май това  е.

- И нито  една операция? – недоверчиво я  изгледа посетителят.

- А! И  миглите  ми ги  сложиха вчера... Не, нито  една.

...

По късните доби когато не остана никой в бара, едър и  красиво застаряващ  мъж обръщаше  поредната ракия. Пиеше и тихичко говореше на някого. Говореше на   една  снимка. От снимката го  гледаше    усмихната и мила  женица. Лъскавият рекламен  плакат зад прозореца   гласеше: ”Клиника  за пластична и естетична хирургия „Доктор Франкенщайн”. Ние променяме  живота  ви. Завинаги”.
Едрият  мъж  го  гледаше с омраза.

;-)))) - от мен за  всички.