Прочетен: 653 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 28.09.2009 10:40
Влезе в дома си и не се върна.
Осемгодишната Ваня Мейрелеш влезе в жилището си докато родителите й са я чакали навън. От тогава момичето е в неизвестност – съобщава агенция Lusa. На местопроизшествието се води разследване.
***
...а пък аз й казвам – няма да го облека, защото е горещо, е, не точно горещо, но пък е топло, слънчево и въобще, а тя ми казва – не та не, ще го облечеш, а аз й казвам – като искаш толкова ти го облечи, пък тя – аз на кого говоря, а пък аз – е не знам на кого говориш, а тя като ми се развика – край, търпението ми се изчерпа, а пък аз – що ми се караш, моето търпение може също се изчерпа, но не ти се карам, а пък тя...
Кралят Д. Себаштиан сънуваше че над главата му увисна муха и досадно бръмчи за някакво си яке и за това че не я взимат в зоологическата градина. Кралят махна на сън с ръката и с баретата с перце, но мухата не се разкара и продължи да бръмчи монотонно.
... а тя ми казва – край, честито, постигна своето, връщаме се вкъщи, а аз – ти се връщай, а аз отивам в зоологическата, а пък тя като ме хвана за ръката, ето ги синините, тя така се вкопчи...
Кралят Д. Себаштиан въздъхна и си отвори очите. Унилото жужене не изчезна, дори напротив, стана по-отчетливо – някой, който не се различаваше в мъглата, бръмчеше с детското гласче за якето и зоологическата градина. Какво ли ви влече насам всичките, помисли си Д. Себаштиан и се прозина. В последното време много му се спеше, и той знаеше какво значи това – мъглата лека-полека започна да го изяжда.
...и не може да се спори с нея, ще ти излезе през носа, добре ,казвам й аз – не ми се карай, сега ще го взема, и отивам, отварям вратата и си мисля, моля те, моля те, нека да изчезна оттук, където и да изчезна, но да е оттук, а тя нека си седи, като идиотка, с якето си, а аз нека да изчезна, и да не се върна...
Кралят протегна дланта си напред. Кралската длан изглеждаше нормална, розова, пухкава и добре гледана. С абсолютно ясно очертани контури – сигурно, мъглата само я опита лекичко – помириса и облиза.
А аз нека да изчезна и да не се върна, - убедено повтори невидимото дете.
Д. Себаштиан си затвори очите и видя жълта, напукана от жега земя*. Видя маврите – стотици безжалостни въоръжени до зъби воини, и собствената си войска – босонога, практически безоръжна, измъчена от дългия преход, глад и жажда. Себе си кралят не успя да види, но знаеше че беше там – безумно, позаиграло се на война момче.
Д. Себаштиан стина зъби и простена беззвучно. Отново го връхлетя онази смесица от ужас и срам, която преди четиристотин години накара младият крал да пусне юздите на коня си, да сложи ръцете молитвено под гърдите си и да се примоли – моля те, моля те, нека изчезна и никога не се върна, където и да е, само вън оттук и то веднага!
...аз мислех че умрях и съм на небето, само че това изобщо не прилича на небето, небето трябва да е синьо, а тук всичко е сиво и е кълбесто, нищо не се вижда...
Гласът трепна, в него се долавяха сълзливите нотки. Д. Себаштиан се изправи и се протегна така, че кокалите му изпукаха. Наистина, днес някак си е по-тъмно. Обичайно мъглата бе с приятен перлен цвят, достатъчно прозрачна, а сега сякаш буреносен облак се спусна. Кралят направи няколко несигурни крачки и незабавно се натъкна на нещо. Ой, каза нещото с детското гласче. Ой, съгласи се Д. Себаштиан, напрегнато се вглеждайки в мъглата. Кой си ти? Колко сте тук?
Аз съм Вввв, каза гласчето, Вввв...
Вввв – и после? Поинтересува се кралят. Сранно име.
Аз съм Вввваня,- изписка гласчето. Вввваня Мейрелеш. Тук съм сама, аз просто си говорих на себе си. А вие кой сте?
***
Кралят Д. Себаштиан и Ваня Мейрелеш седяха един срещу друг в мъглата. Мъглата леко се проясни и кралят можеше да види отровно-розовата блуза на Ваня.
- И мен ли ще ме изяде? – с ужас попита Ваня и хвана краля за ръката.
- Теб даже преди мен,- отсече Д. Себаштиан,- Че кой те помни? Само родителите ти. Когато те забравят...- кралят направи многозначителна пауза и цъкна с език.
Ваня въздъхна на пресекулки.
- А...,- започна тя и тутакси млъкна.
- Да се върнеш? – попита я кралят,- Все още можеш. Само че точно сега. Когато мъглата свикне с теб, тя няма да те пусне толкова лесно.
Ваня посърна.
- Не искам да се връщам,- мрачно измърмори тя.
- Недей,- с лекота се съгласи кралят,- Първо ще станеш безцветна, по-нататък прозрачна, а после ще изчезнеш напълно. Родители те ти ще си направят друга дъщеря, мила и послушна. И ще я водят в зоологическата.
Ваня изхлипа странно, все едно че пиеше вода и тя тръгна в кривото й гърло, после се наведе напред и впи зъбите си с цялата сила в кралската длан.
***
Изчезналото дете го намират в собственият му дом!
Аз просто заспах в гардероба ,- казва Ваня Мейрелеш.
Осемгодишната Ваня Мейрелеш, изчезнала преди време в Карнашид (зоната на Големия Лисабон), бе открита – съобщава агенция Lusa. Момичето призна че просто искаше да уплаши родителите си и се скри в гардероба, където заспа и не се събуди две седмици подред . Учудващ е факта че нито родителите нито полицейските служители, разследващи случая с изчезналата Ваня, не си дадоха труда да надникнат точно там. В момента момичето е преглеждано от лекари.
Д. Себаштиан се завърна?
Жителката на Карнашид, осемдесетгодишната Деолинда Шавеш твърди че е видяла в четвъртък на разсъмване кралят Д. Себаштиян.
„Изглеждаше досущ като на портретите си,- каза Деолинда,- имаше свежа превръзка на ръката си” За тези и други тайнствени завръщания още на стр.8
________________
* На 4-ти август 1578-ма година върху територията на днешното Мароко се състоя битка известна под името на „битката при Алкасар-Кибер”. Португалската войска, водена от младия крал D.Sebastiгo претърпя съкрушително поражение, самият крал, както изглежда, е загинал, което имаше доста печални последствия за Португалия.
Народната легенда обаче гласи че в утрото на битката върху португалската войска се спусна много плътна мъгла. Когато тя се разсея се оказа че D.Sebastiгo е изчезнал. Народа тутакси го нарече desejado, тоест „желан” и започна да очаква завръщането му.
Някои, от най-търпеливите, чакат и до днес. (б.а)
автор: Лея Любомирскоя.
художник: Андрей Дорохин.
превод: темерут и мизантроп.
