Прочетен: 1397 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 28.09.2009 10:40
...а пък при Каролина – сещате ли се за Каролина, дона Селеште? Хайде, Каролина, Каролина, от втория етаж, с късата коса, очилатата, разведена наскоро? С две деца – Тити и Луана, породени, момчето леко пелтечеше? Сещате ли се? Добре, не е толкова важно. Не, наистина не е важно. Честна дума, дона Селеште. Какво щях да разказвам... а, да.
При същата тази Каролина в края на пролетта в банята се завъди Кука*. Истинска Кука, като в старата приспивна песен. Знаете ли тази песен, дона Селеште? Скъпата ми майчица, лека й пръст, ми я пееше, когато палувах и не исках да заспивам... да...
И така. През май – това си го спомням, защото това се случи буквално преди годишнина от сватбата на по-голямата ми племенница, а тя се омъжи на двадесети май, дойде при мен Каролина, развълнувана една такава, чак й треперят ръцете, и ме попита, дона Деолинда, случайно да знаете някое сигурно средство за пропъждане на Кука? Аз й казах, каква Кука, Каролина, та ти не си на три години за да се страхуваш от Кука, а тя се разсмя някак си истерично, като Лурдеш, помните ли я Лурдеш, дона Селеште, дето държеше малкото кафене не ъгъла? Тя печеше много хубави кроасани, не солени, както правят сега, дето не стават за ядене, пълни с мазнина, а пухкави такива, жълтички? Сещате ли се какви истерии правеше тя на Педру, вторият си съпруг? Като не й харесваше нещо веднага почваше да се смее накъсано едно такова Ха! Ха! Ха!, и се смееше, смееше се до сълзи, а после или падаше на пода или почваше да си удря главата в стената, помните ли? Каролина точно така се разсмя, когато й казах че не е на тези години та да се страхува от Кука. Аз веднага й дадох чаша вода, аз истерики хич не ги обичам и когато Лурдеш почваше с нейното Ха! Ха! Ха! Аз винаги си тръгвах от кафенето, дори да не съм приключила с порцията си. Да.
Каролина така и не пи от водата, задържа чашата в ръцете си и я върна на масата, но престана да се смее, въздъхна дълбоко и каза искате ли, дона Деолинда, да ми дойдете на гости? Сама ще я видите, как тя седи в банята. Децата, каза, се страхуват да отидат до тоалетната, денем ги водя при съседите а нощем Тити пишка през балкона. А Луана, питах я аз. А Луана, каза, в леглото, и пак се разсмя.
Виждала ли сте някога Кука, дона Селеште? И аз не съм виждала преди. Но, честно ще ви кажа, ако такова нещо се беше завъдило в моята баня аз със сигурност щях да се преместя. Честна дума. Вие ме познавате, дона Селеште. Не съм страхливка, но Кука – това не е хлебарка или дори плъх. Когато я видях през май месец тя все още беше мъничка, чак после порасна колкото Луана, а Луана си беше високо за своята възраст момиче, едричко такова, бузесто, а Кука през май беше колкото две длани, не повече, но все пак много страшна. Цялата й глава беше космата, по лицето имаше козина и очите й бяха като черни дупки. И тя плетеше! Представяте ли си, дона Селеште, тя седеше и плетеше на четири куки някакво шалче или пътечка, и дори не погледна към нас, Каролина каза че тя плете през цялото време и под ваната вече се насъбра към пет метра от този шал или пътечка, или каквото и да е то.
Аз, разбира се, веднага казах на Каролина, ти, казах, си събери нещата и се премести някъде другаде, при мама или при бившият си съпруг, той все пак е бащата на тези деца, нека ги защити от Кука. А пък Каролина ми каза – ама той замина, дона Деолинда, не знаехте ли това? Замина за Щатите по договор преди година ,обади се само веднъж за Коледа, иначе никаква връзка нямам с него, сякаш потъна вдън земята.
Представяте ли си, дона Селеште, стоим си ние в банята и си говорим, тихичко, разбира се, но си говорим, а Кука не ни обръща никакво внимание и плете ли, плете, сякаш въобще не сме там. Аз дори помислих че може би тя изобщо не е опасна, може би всичките тези страшни приказки и приспивни песни са измислени ей така? Като за призраците, например, от които всички се страхуват, а каква е вредата от тях? Моята леля, братовчедка на скъпата ми майчица, цял живот си изкара в къщата с призраци, аз понякога идвах при нея да помагам през лятото, и видях призрак. На пръв поглед е страшен, блед един такъв, на петна, прави неприятни физиономии, въздиша, вие, вдига шум, а като го пипнеш – пушека си е пушек.
Да. За Кука. Значи, аз тогава й казах на Каролина, че не знам средство за Кука, но ако тя няма къде да отиде то нека да поостане при мен с децата, в стаята за гости. Каролина е слабичка, децата й са още малки, те прекрасно щяха да се поберат в стаята за гости. Но Каролина каза че за сега няма нужда, може би на Кука ще й омръзне да сeди в банята и тя ще си тръгне, веднъж на стената се беше появил гекон и Луана също много се страхуваше от него, но той поостана два дни и си тръгна, и Кука може да си тръгне, ако ли пък не, то Каролина ще замине с децата при майка си.
Само че те никъде не заминаха. Първо майката на Каролина получи сърдечен пристъп, и Каролина не искаше да я безпокои с разказите за Кука. После уж се реши се премести при приятелката си, но се сети, че Кука може да тръгне след тях. Какво щеше да обяснява на приятелката си? А после те без да се усетят някак свикнаха с тази Кука, все едно че тя винаги си живееше в банята им. Каролина вместо прозрачната закачи плътна завеса и сложи подвижна преграда между ваната и тоалетната чиния. Тя сложи в самата вана възглавница, голяма хавлия и пухкавият си халат за къпане – Кука си направи от него пижама. Луана носеше на Кука бисквити и куклите си, а Кука плетеше за тях роклички и шапчици, а за Тити изплете ръкавици, като за снайперист и в защитен цвят, там имаше някакъв особен чалъм за изплитане на пръстите, Тити ми обясняваше, ама не запомних. И да ви кажа, той престана да пелтечи въобще. А Луана вече не се напишкваше в леглото, аз специално питах Каролина. Вечерно време те се събираха заедно в банята на по сокче, филийки или принцеси, и си говореха, тоест Каролина с децата си говориха, а Кука плетеше или правеше сапунени фигурки, тя когато посвикна започна да прави много хубави фигурки от сапун, аз дори си имам една сапунена розичка, Каролина ми я подари. Първо време ходеха да се къпят у нас, а после Кука ги пусна в банята преди лягане с условие че ще си бършат водата след себе си, за да няма локви в дъното на ваната и да не се стичат капки по стените. Да...
Щях да забравя. Та те от юли месец се разхождаха заедно! Каролина с Кука, Тити и Луана. Кука я слагаха в старата количка на Луана и слагаха едно парцалче за завеса, за да не плашат никого. Каролина каза че Кука направо обожава тези разходки, сама се качва в количката и дори не плете, само наднича из под парцалчето с удовлетворен вид. Много трогателно... Не сте ли съгласна, дона Селеште?
После? Е... после...
После тя ги е изяла, разбира се. В самото начало на септември. И Луана, и Тити, и даже Каролина, макар че тя е попрехвърлила трийсетака.
А самата тя изчезна, сякаш я нямаше. Идваха от полиция, казаха – няма следа от Кука, само плетени шалчета и фигурки от сапун. На мен, дона Селеште, много ми е жал за Каролина, тя беше доста приятна, а и децата й бяха мили, и най-доброто тепърва им предстоеше...
Но за сметката на това имаха лято, страхотното лято. Откъде знам – в края на август сме говорили с Каролина и тя каза, няма да ми повярвате, дона Деолинда, но ми се струва че това е най-хубавото лято в живота ми.
__________________
*Сuca, coca [кука, кока] – в португалската митология същество от рода на Бука**, людоедката, изяждаща децата, които не искат да спят.(б.а.)
** Бука – аналог на Торбалан и Баба Яга. (б. пр.)
.jpg)
Автор: Лея Любомирская.
Художник: Андрей Дорохин.
превод: по случайност пак съм аз.
Щ е има още да го шлайфам текста, в оригинала "кука" беше написана от малката буква ане като собствено име и малко ме притеснява тази наглост че я писах като "Баба Яга" за да избегна ненужните асоциации...
Поздрави! С удоволствие го прочетох...
