- Нела,  моля те!  Моля те! – Жука  въздиша на пресекулки,  стенейки и стараейки се да не се  разплаче. Маринела  се  завива през  глава,- Нела! Хей,  Нела! Нела,  моля те, моля те,  моля те!!!

Гласът на  Жука става  тънък и  пронизващ,  тя вече почти  пищи.

- Нела, не ме  оставяй тук! Страх ме  е! Нела! Нела!!!

Маринела  скача от  леглото, запушва си  ушите и  започва да  кръжи из  стаята.

- Ла-ла-лааааааа! – пее  Маринела,- Ла-ла-ла-лаааааааа! Роди ви се  дъъъщееерииичкааа!* УЗУ! Пум-пум-пум!** Фриз!  Дай ми  още!  Фриииз!***

- Нела! Нела! Нела, какво ти  е?! Нела!

- Пум-пум-пум! УЗУ!

- Нела!!!

Няколко секунди Жоау Педру безпомощно  гледа Маринела. Той знае че при  истериите  най-доброто средство е  шамара, но не може да посегне на  жена си.

- Аз не те чувам! – провиква се  Маринела. Тя си стиска  очите, от  затворените  й  клепачи  текат сълзи,- Узу! Фриз!  Другата страна на живота!

В стената започват да  думкат събудените  съседи  отляво.

- Спрете веднага  или ще  викна полиция!- крещи  от  балкона  съседката отдясно.

Маринела подскача на  едно място така,  сякаш е  решила да продъне  пода и  да  влезе при  комшиите  отдолу.

Жоау Педру усеща че му стига  толкова. Той смъква  чаршафа  от  леглото и го  хвърля  върху  беснеещата   Маринела. После  нарамва  извиващата се какавида, занася  я в банята, мушва я в душ кабината и, без да сваля  чаршафа, пуска  леден  душ.

След двайсет минути  загърната в хавлия  Маринела  пие  ментов чай в кухнята.

- Не знам, какво да правя,- тихичко казва тя,- Тя няма да миряса докто не ме  убие. Тя винаги е била страхотен инат.

Жоау Педру стиска  ръката на  Маринела  и мълчи.  Той вече  не знае какво да прави.

*** 

- А тази...,- Ана  Мария  допива кафето си  и оставя  чашата настрана,- ...сестра  й... съществувала  ли е  реално?

Жоау Педру вдига  рамене.

- Жука? Сложно е за  обяснение. Маринела  твърди че  да. Аз мисля че не.

- А тъщата ти  какво  казва?

Жоау Педру хъмка.

- Кой казва  че имам  тъща?

- Аааааа,- разбиращо  казва  Ана  Мария,- сетих се, ти винаги си  искал да се  ожениш за  сираче.

- Имено,- Жоау Педру махва на сервитьора,- сметката, моля.

*** 

- Нела,- шепне  Жука,- не ме оставяй тук  сама, Нела! Много  е страшно да си сама тук!

Маринела  запушва сифона на  ваната с тапата във вид на  жълто  патенце и  пуска  водата.

- Моля те,- шепне  Жука,- моля те,  Нела!

Маринела  изважда  от  шкафа новичкия сешоар с многото  режими.  Жоау Педру го купи зарадван, когато  Маринела каза че е размислила  да  обръсне главата си нула номер.

- Умница си ми ти,  Нела,- шепне  Жука,- правилно постъпваш.

Маринела  оглежда  сешоара  и  отново  го  пъхва  в шкафчето.

- Нела?!- нервно  казва  Жука,- Нела?!

- Не мрънкай,- отегчено се сопва  Маринела,-  Ей сега  идвам.

Маринела излиза  от банята и се връща със стар  квадратен тостер  в ръцете си.

- По добре с тостера,- казва тя,- жалко е за  сешоара, та той е съвсем  нов.

- Добре,- успокоено  шепне  Жука,- както  кажеш.

Маринела  спира водата и  включва  тостера. Навежда се над  ваната. Във водата  вижда  себе си – с тостера в ръцете, и  още някой. Мъничък, нещастен,  безмерно самотен и  зъл. Маринела се  усмихва. Онзи някой  плахо  й се  усмихва насреща.

- Е,  готова ли си? – пита в  един глас  Маринела и  Жука.

*** 

Спряха  тока, когато  асансьора допълзя до петия  етаж.

- Аман  от вашите  издънки,- мърмори Жоау Педру, опитвайки се  да отвори  вратите на  асаньсора,-  и за  какво  въобще    плащам на домоуправителя?

*** 

Жоау Педру натиска  копчето на звънеца и  се сеща  че няма ток.  Рови се  в джобовете си за ключовете.  Изведнъж  вратата се отваря. На вратата  застава усмихнатата  Маринела със свещ в ръцете,  а до нея е  точното нейно  копие – същите къдрици, същото  чипо  носле, същите  кръгли  кехлибарени  очи – само че съвсем  младо копие,  на  около  десет години, не повече.

- А, ти ли си? – казва  Маринела,-  че тук направихме  късо.

- Ти го направи,- отвръща  нейното копие,- ти    хвърли  тостера във водата! – тя се  обръща към  шашнатия  Жоау  Педру и му протяга  ръка,- Аз съм  Жулия. Можете да ми  викате  Жука.

______________________________________ 

Роди ви се  дъъъщееерииичкааа!* УЗУ! Пум-пум-пум!** Фриз!  Дай ми  още!  Фриииз!***  - това са  все  репликите  от омръзналите  местни  реклами (б.а)

Автор: Лея Любомирская
Превод: невашата непокорна  неслуга