Тинейджъра  Нуну Мейрелеш го  заряза  приятелката му и  Нуну  разбра  че  живота му  не си струва да бъде  живян. Той   отиде  при  коловозите, изпуши  една след  друга осем гадни  цигари марка  „Португалските”, изкашля се, за да прочисти замръсеното си  гърло, и  се  хвърли под  влака.

- Нищо не разбирам, - мърмореше полицейския  инспектор  Витор Обадия, опитвайки се да не поглежда към  разхвърляните край  коловоза  останки  на тинейджъра  Мейрелеш,- Откъде го намери  този  влак?! Тези  коловози  са  затворени от  двайсет години...  

***

Престарялата  мома  Роза  Гарсиа се  умори да се  бори  с битовото  всекидневие и  капризите на  полупарализираната си  леля. Тя  плака  цяла вечер,  изпече  за леля си   две  сметанови  торти занапред,  сложи си красива  розова  пижама на панделки и изпи една  след  друга петдесетина  мънички  кръглички  хапченца  от  шишенце от тъмно стъкло.

- Това на нищо не прилича, - мърмореше полицейския  инспектор  Витор Обадия, поглеждайки  ту  към  шишенцето,  ту към  изстиналото  тяло на  Роза  Гарсиа,- никога нямаше да ми  хрумне че  може  до  смърт да се натровиш с витамин С.

*** 

Домакинята  Синтия  Башкайа я напусна съпруг-адвокат, като същевремено все със  себе  си  двегодишните близначки Нандиня и Катиня. През целия  декември Синтия  само  лежеше  на дивана  без  да разговаря  с никой и  ставайки  само за да  отиде   до  тоалетната. На  първи  януари  тя някак  си се довлачи до кухнята, пусна газта на  фурната и  мушна  главата си  вътре...

- Абсурд,  абсурд, - мърмореше полицейския  инспектор  Витор Обадия, мачкайки в ръката  си  бележка  от  газовата  компания,- как  е  възможно да се случи,  щом  газта е била  спряна  от преди  седмица...

*** 

Предприемачът  Фернанду  Ферейра изхарчи  парите на  бизнес партньорите си  за да си купи бяла  къща до нос  Сагреш и  кола марка  „Порше”. Партньорите заведоха дело  срещу Фернанду  Ферейра. Умирайки  от срам, но  и безсилен да се  раздели с къщата  и колата, Ферейра  застана на перваза, прекръсти се и  падна с  главата напред.

- Ама  какво става тук, - мърмореше полицейския  инспектор  Витор Обадия, снимайки  разкатания  по асфалта  предприемач,- как можа да се  размаже така,  та нали е паднал  от  първия  етаж...

*** 

Полицейския  инспектор  Витор Обадия изгони всички от кабинета си  и  заключи  вратата. Акуратно, един след  друг, извади  патроните от наградното си  оръжие. Надникна в дулото с  лявото си  око, нищо не видя, след  това надникна и  с дясното. Опря   до слепоочието си разредения    револвер  и се опита да  стреля.

Нищо.

- Знаех си, - с облекчение  промърмори  полицейския  инспектор  Витор Обадия, пускайки  револвера  долу,- това са глупости,  мистика за  глупаците...

В същата секунда револвера  изстреля.

Изстрела продупчи дясната  обувка на  полицейския  инспектор, мина  през  чорапа и  отнесе  кокоши  трън  от кутрето  му.

- Е, добре,- каза полицейския  инспектор  Витор Обадия,-  и без това  се каних да ги  изхвърля  тези  обувки.

автор: Лея Любомирская
лошият превод е изцяло на мойта  съвест.