Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
07.05.2008 17:08 - Момичето ми, Улисея*...
Автор: minavam Категория: Изкуство   
Прочетен: 972 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 28.09.2009 10:39


... усещането  е  сякаш някой непрекъснато те  гледа в гърба. Толкова настойчиво че те сърби  под  плешките. Пет пъти  се  обърнах  рязко – няма никой. Дори  храстите не  помръдват.  А  после  гледам – ето  я  пред мен. Мъничка,  голичка. Изцапана.  И с пръст в  устата.

-    коя си ти, маслинке?

мълчи. с очища  прекрасни  из под шапката от  преплетените  къдри  ме гледа.
-    как те наричат?

Извади си  пръст от  устата без  желание.
-    не ме наричат.
-  кой не те нарича?
-    никой.

и си пъхна пръст  в устата  пак – сякаш сложи точка.

 

... смеят ми се. Казват,  че съм си завъдил  животинка.  От скука. Е,  завъдих.  Е,  животинка. Все  по-добре  отколкото  да  пиянствам по  цял  ден. 

-
          ще се  мием ли, маслинке?
-          как – да се мием?
-          е как-как? с водичка.  с пясък,  до чистичко. искаш ли?

тръска  главата  възмутено.
-          защо?
-          толкова ли си  глупав?- пита  сърдито,-  водата – тя е  мокра!

...да я осиновя ли, а? Снощи  взе  че ме би на зарове. Мен!  На зарове!  Ако  кажа  някому – няма да ми повярват.

-          какво ще  правиш като  замина?

-          ще те чакам.

-          дълго ли?

-          винаги.

какво  знаеш ти  за  „винаги”,  маслинке  моя? защо  риташ камъка с босият си крак? исках да  я  овъргаля в пясъка или да  я  мушна във водата, да  я подхвърля във въздуха най-накрая, за да  се  засмее, да се разпищи, да престане да ме  гледа с погледа на човек, дал току  що  най-важната си  клетва. но  Еврилох  взе че  дотърча, пиян като  гъз, както винаги.

-          пуска ни,- разкрещя се  той и ме награби така че кокалите ми  изпукаха,- пуска ни!!! чуваш ли,  Хитроумния, тя ни  пуска!

 

...не мога да се бавя. И с мен  не мога да  я взема. Много  искам, наистина, но не мога. Ти  се  вгледай в   моите  спътници. Те, разбира се, са  забележителни  мъже. Но са говеда. Как  виждаш  в тази  компания дете,  че и момиченце? Ако стане нещо,  аз дори  няма да мога да те  защитя...

 

-          какво да ти подаря, маслинке моя?

-          онова... с което  наричат.

-          кой да те  нарича?

-          всичките.

-          име ли?  да ти  дам име?

-          не да ми дадеш..

и си  извади пръст от устата.

- да  подариш. завинаги.

 

 ***

-         Напълняла си,- казва  мъжът, лекомислено разклащайки кубчета  лед във високата  чаша. Вижда  погледа на  жената и се  усеща,- Отива  ти.

Жената, която вече взе пакетчето захар,  го връща  на мястото  му.

-         Не  съм  напълняла, пораснала съм,- тя  отпива  глътка от кафето си и се мръщи,- Мразя неподсладеното  кафе.

Мъжът  оставя  чашата си и гали  жената по ръката.

-         Отива ти, наистина. Недей да пиеш неподсладено кафе,  маслинке  моя.

-         Дааааааааа,- с гласа на малко момиченце казва  жената,- а помниш ли, каква  бях по времето на   Дон Педру?

-         Хилава! – нахилва се  мъжът,- Ти  беше  ужасно  мъничка и  хилава. И мръсна, по-зле отколкото  в детството си. И по времето на  Дон Педру, и по времето на Дон Диниш, и по времето на Дона  Мария първа! А сега си прекрасна,- мъжът снишава  гласа и  отново  гали  жената по ръката.- Не можеш да си представиш  колко съм  щастлив че ме  дочака...

Жената  въздиша  тихичко и  освобождава  ръката си.

-         Аз не дочаках, - виновно  казва тя  и, без да се мръщи, с една глътка допива неподсладеното си кафе,- Нали виждаш, още  чакам.

 

*Улисея – предположително е първото название на  Лисабон. Смята се, че  градът бе  създаден от  Одисей  след като  успял да  избяга  от  Калипсо.

Това, че  градът  Лисабон е момиче, съм разказвала  май стотина  пъти. И това не е  моя  измислица: едно от  най-популярните  португалските fado се казва "Lisboa menina e moзa", което  в  много  приблизителен превод  означава „Лисабон,  момичето ми”.

И още  нещо:  едната половина  от  португалския  феномен saudade е директно свързана с вечното безнадеждно  чакане  на тези, които  са  отплавали. Втората  половина – на смътната тъга и безмерна самота  между морето,  небето и двете почти  неважни  земни точки:  тази,  от която заминаваш и където  те чакат, и тази,  до който  може би ще стигнеш. (б.а)

 

Ulysses -   Улис е латинското  името на  Одисей (б. пр)

Fado -  жанр в традиционната  градска  португалска иструментална и  вокална  музика същността на която  най-често се съчетава с непреводимата  португалска  дума saudade. (б.пр) 

автор - Лея Любомирская.
превод - моя немилост.




Гласувай:
0



1. dressy - :)
08.05.2008 09:39
страхотна си,твоя немилост
цитирай
2. minavam - Честно казано за собствените неща ...
08.05.2008 09:44
Честно казано за собствените неща ми посвършиха буквички покрай тези малки диаманти, но си струва. А има и илюстрации, така че съм в пълен възторг, като пале, оставено насаме с чехъла на стопанина:-)
Благодаря за добри думи:-)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: minavam
Категория: Изкуство
Прочетен: 521869
Постинги: 231
Коментари: 693
Гласове: 2114