-  Днес  срещнах  Паулу на  пазара. Праща ти  много  поздрави.
-  Благодаря...  чакай,  кой точно   Паулу?
-  Онзи с  момичето в  инвалидната  количка.
-  А, този! Виж  ти! От сто години  не съм го виждал!  От както  ходихме да  ядем  киянда.*
-  Да  ядете КОГО?
-  Киянда. Защо  ме  гледаш  така? Ти  не  знаеш ли, че  ги  ядат?

  ***
-   Изберете си  която  ви  харесва,- сервитьора  посочи  огромния – заемащ  цялата стена – аквариум и се насочи  към  барплота.
-    Виж, не мога,- каза Паулу,  правейки  крачка назад,- Без майтап, не мога. Да се  махаме  от тук.  По-добре да  отидем  в бразилския  ресторант. Или в  „Краля-октопода”,  аз  плащам. 
-   Стига де,- Луиш  Мигел сложи  цигарата в  устата и  се потупа  по  джобовете в търсене на  запалка. – Кога  друг  път  ще  опиташ  киянда,  тук ги  карат  веднъж в живота. -  той  махна на  сервитьора и  посочи с пръст незапалената си  цигара. Сервитьора  кимна. 
-          Ще  го преживея  това.  Не, наистина,  погледни  ги,  как може  да ги  ядеш?
Луиш  Мигел погледна. Мънички  пухкави  киянди без никакъв  интерес  го гледаха от  аквариума и  вяло мърдаха  късите  си  опашки. Изглеждаха така,  сякаш са  пушели  лиамба**.
Дойде сервитьора със  запалката.  Луиш  Мигел запали  цигарата  от  огънчето в  ръцете му. 
-    Още  ли не си  избрахте? – попита  сервитьора.
-     Може ли  за момент? – Луиш  Мигел  намигна  на сервитьора и потупа Паулу по рамото,- Хайде-хайде ,не се прави на  госпожичка. Ще  рече  човек  че преди  ти никога не си  хапвал риба.
Паулу  нервно преглътна.
-    Сигурен ли си  че това е  риба? Абсолютно ли си  сигурен?
-     Ако желаете  мога да ви донеса  справочника,- в  учтивия  глас на  сервитьора се  дочуха  засегнати  нотки,-  нали не си мислите че  сервираме на нашите  посетители... ъъъъ... човешко  месо?
-     Не, не! Моля ви!  Нямах  това  предвид! – Паулу  се  смути,  изчерви се и  с  усилие на волята си  се превъзмогна да погледне  отново кияндите.  Те са били все така  неподвижни, и  все така  тъпо  му се  пулеха през дебелото  зеленикаво  стъкло. Паулу  почука с пръст по  стъклото на  аквариума. Една от  кияндите бавно,  сякаш с  огромно  усилие, вдигна  мъничката си  ръчичка и  почука  по стъклото  от своята страна.
-   Нека  да е тази,- каза  той  и  Луиш  Мигел  одобрително  кимна.
-   Варена,  пържена, на скара? – попита  сервитьора, прихващайки кияндата с кепче с дълга  дръжка.
-     В никакъв  случай! Жива, в торбичка  с вода и да ми  кажете  с какво да  я храня.
Луиш  Мигел  въздъхна  тъжно и  завъртя показалеца до  слепоочието си.

***
-          И  после?
-          И  после нищо.

-          Ама  какво стана с  кияндата?

-          Пукна почти  веднага. Май  имаше  някакъв  вирус  или  паразити, не си спомням. Нали тук  ги  вкарват контрабандно. Пълнят  товарните  отделения  без да  отделят  болните  от  здравите...  после ги продават в ресторанти... В ”Малката русалка”  няколко клиенти се  разболяха и  за това санитарните   ги  затвориха. А  днес киянда  няма  как да се купи дори и да търсиш... и да не търсиш...

-          Чакай, ама момичето в  инвалидната количка  тогава каква му  е?

-          Е,  айде сега... Дъщеря му е.  Чух че  от самото  рождение  имала проблем с краката: май  са  парализирани,  или  друго нещо такова. Симона,  жената на  Паулу искаше да я даде  в детския  дом,  ама  Паулу откачи по въпроса и  не  й позволи. Май за това са се развели.

-          Еееееееееее... Ама  аз си мииислиииииииииих...

-          А ти си мислеше  че той  кияндата я вози в инвалидната количка?  Глупачето  ми.

 ***

-          Манана,  четири и  половина  е! Ела да си  пиеш  витамините! – провиква се  Паулу

-          Няма!- звънливо  отвръща   Манана от банята,- Заета съм!  Къпя  се!

Паулу  сипва в лъжицата  жълта  маслена  течност и предпазливо, за да не разплиска, отива  с нея в банята.

Виждайки го  Манана  незабавно се потапя  под водата  и  веднага се  появява  отново с пръхтене  и плюене.

-          Хайде,- казва  Паулу, опитвайки се  да  й пробута  лъжицата,- отвори си  устата.

-          Не  искам,- мърмори  Манана, въртейки  главата със стисната  уста,- Не  е  вкусно!

-          Ама  е полезно. Хайде-хайде, снощи  пак  сифона на  ваната бе  запушен  от   люспите ти. Ако  не взимаш  витамини  цялата ти  опашка  ще се  проскубе  като  миналата  година.

Кръглите  очи на  Манана се наливат със сълзи, тя  изтръгва лъжицата  от  ръцете на  Паулу и  я  захвърля в другия  край  на банята, после затваря  очите  си  с  ръце и  басово,  виейки,  ридае.

-          Ама,  Манана,- объркано  мърмори  Паулу, присядайки на края на ваната,- Ама  какво ти  е днес?

Манана се приповдига и  трескаво  прегръща  Паулу за врата.  Паулу  нежно  я  гали по косите.

-          Аз... искам...  крачета!- през  сълзи  казва тя.

*киянда (kianda) – в анголската  митология духът на водоема. Различните  народности си представят  киянда по различен начин, из между  останало  и като  жена  с  рибена  опашка (русалка) (б.а)

**лиамба(liamba) - канабис, аха. (б.а)

Автор -  Лея  Любомирская. 
Художник - Андрей Дорохин.

Опит за  превод – невашата непокорна неслуга.