Не можах да подмина тази чудна  миниатюра - засърбяха  ме  ръцете за превод,  писах на  авторката,  тя  не възрази  и  ето че  чудото стана.  Невашата непокорна неслуга има  честта  да познава  Лея  Любомирская  от може би само  три години. Тя е  журналист,  писател,  пише на португалски и  руски. Живее близо до  Лисабон и  прозата й ми допада  по някакъв болезнено-познат  начин. Запазих  шрифтовете на оригинала,  предупреждавам  че това  е само  чернова (то пък и  аз не съм преводач), може  би  ще  доизпипвам  тук-таме  по  една  друга  буква, (пък и в главата ми е  пълна каша,  както винаги  става  при  преводите) но ако  тази  миниатюра ви накара  да сте  внимателни  читатели и  да се  запитате "Хъм,  какво  по-точно не разбрах?" и да се върнете към  нея... Е,  ще се радвам.

"Простичка  история"
- Това  не е  кафе! - изръмжа  Мигел и  замахна. Филомена  уплашено се сви. Моля те, помисли  си тя, моля те, моля те...
- Това не  е кафе,- меко каза Амброзиу и стисна  Летисия  за китката. Летисия  прибледня, но се  опита да се  усмихне. Моля те, помисли  си тя, моля те, моля те...
- Кафето,- размерено  казваше  Мигел, удряйки  шамари на  Филомена,- Трябва. Да. Е.
-  Горещо,- измърка  Амброзиу , удържайки  ръката на  Летисия в кафеварката,- Кафето  трябва да е  горещо,  скъпа.
От  разбитият нос на  Филомена и  цепната  устна се стичаше  кръв, но  тя стоеше неподвижно, дори се опитваше да не мига, за да не  ядоса  Амброзиу. Летисия се  страхуваше  от самата  мисъл, какво ще стане,  ако той се  ядоса.
- Разбра ли ме? - Мигел гнусливо си  избърса  ръката в халата си.
- Ако не си, следващия  път  ще обясня  по-достъпно,- Амброзиу се  усмихна  още веднъж и  пусна  ръката на  Летисия. - Идете да си  измиете  лицето,  скъпа  моя.
- Че  целият ми  халат е  изцапан с кръвтта  ти.
- А след това ми направете  хубаво  кафе,- Амброзиу  подчерта с  гласа си "хубаво".
- И  по-бързо.
- Скъпа.
Филомена вдигна таблата и заднишком излезе от  стаята.

***
Ловен сезон  на производителите на кафето?
Тялото  на  още  един   плантатор - производител на  кафе, тридесет и пет годишният  Амброзиу Пинту Баштуш бе  открито  миналия  петък, съобщава нашият кореспондент от  Кубала.
От  полицията  за сега  се въздържат  от  коментар.

***
Чаен салон  "Фелисия" кани  всички  желаещи на чаша  чай. Днес и  всеки  ден  ще  ви  бъдат предложени  най-високите  сортове чай  от целият свят, както и  домашни  печива. Чаен  салон  "Фелисия" - ние разбираме от напитки.

***
Фелисия  взима  чашата си с ръка, затегната в ръкавица.
- Това не е  кафе,- казва  тя.
- Това не е  кафе,- повтаря  след нея  Фелисия. Заради  малкия  белег в  ъгълчето на устата си изглежда  така,  сякаш се  усмихва през  цялото  време.
- Това не  е кафе,- съгласява се кореспондента и  оставя  чашата си,- Е, добре, да започваме. Разкажете как ви хрумна  идеята  да  отворите  чаен салон?

и историята
и превода са перфектни
малко мляко в чая?

(с ръката, затегната в ръкавица от лачена модерна био-кожа) О да! С удоволствие.

или само ръкавица

Черна лачена. Червеното и бежовото твърде много лъщят в очите и привличат вниманието към белезите дето се показват отдолу.

моля моят чай без захар

за мен - зелен)

то ако не е зелен къв чай е тогава:)

(на уше)
Ъ...м...черен някакъв си?

pikwick....с аромат на праскова?
естествено

(мечтателно)
Ментов с мед.

мечтателно може...
плюс Беса ме мучо за разкош:)

или идиш-танго. то също звучи рязко-ободряващо. Не, не е кафе, но с чая върви.

deal?

deal, каквото и да влагаш в този смисъл. Що пък не)