- Не така,-  озъбих се  на случаен висок  минувач, докоснал рамото ми.
- А как да  е? - минувача  бе добре  обръснат,  с тъмна коса,   със сиви  обувки и барета, с елегантен бастун с черна дръжка, изваяна като глава на пудел. И  това  ми  стигаше.
- Аааааааааа,  месир  Воланд -  така и не казах  аз.
- Никак. Извенете. Припознах се,- аз се  отдръпнах, но месир  Воланд  приповдигна  брадичката  ми и  надникна в  ужасените  ми  очи. 
- Не  мърдай, момиче,- отегчено  ми нареди  той докато  нито  дишах  нито   се дърпах,- то не само квартирният    въпрос ви  е изпортил...то   заради  вас  и Той  се  е  отказал  от мен.
- За  изкушението в пустинята  ли  говориш?- не се сдържах  аз. 
Той стисна за секунда  слепоочията ми  и  аз изстинах  от ужаса  на самотните му  нощи  умножени  по   хилядолетия. 
- Искаш ли да ме питаш за  нещо друго преди  да   тръгнем?
 "Боже  мой , миличка,   ако  това не беше  Воланд,  щеше  да  се  влюбиш  в този   вулгарно-пиратски  бас."
А на глас  попитах:
- ...Защо най-много  страдания  съм изпитвала  от човешката страхливост?  Защо  човешката  страхливост  не е  сред смъртните седемтте  грехове?
Той  се  усмихна и  някак се  отпусна.
- Защото  апостол  Павел*  не е  чел  Булгаков**,  момиче. Живей.  Бих ти  дал поне  50  години  отгоре, но то не  зависи  от мен.

Мисля,  че  това  беше комплимент.
________________________________________________________

* - "Седем смъртни гряха" - Опити за класификация на особено пагубните за човешката душа на човешки страсти, правени първоначално за нуждите на монашеството . Основават се на изброените от Христос пороци, които "излизат от сърцето" (Мат. 12:45, 15:19; Марк. 7:21) и на изброените от ап. Павел грехове.

 

 **- „Единственото, което каза, е, че сред човешките пороци за един от най-големите смята страхливостта.”- Булгаков,  „Майстора и  Маргарита".