Аз съм  комшийката с прозорците  отсреща, и знам че   наблюдавате  прилежно аквариума  на  самотните  ми нощи.  Държа да  подчертая  че  все  още  се  чувствам  тъй    виновна  аз задето не дръпвам винаги по  здрач  пердето. И  се  оставям да  ме гледате,  с което все  пак  донякъде  ви  насърчавам. И    за това сега се  извинявам. Знам,  за какво ще съм ви благодарна. Когато   се събуждах от  кошмара -  светулката  на вашата  цигара, видяна  под прозореца ми, беше... надежда и  закрила дето  бдеше над мен. Прогонвах  ужаса  от  лошите си  мисли с молитвата  ви: ”Хайде, усмихни се”. Когато седмици  наред  ридаех  за тежкоболната ми  и приспана  котка аз знаех,   знаех,  знаех,  знаех  чии  цветя намирам  -идиотка!  - все до вратата ми.  И  нищо не направих.

P.S. Аз   утре заминавам. Няма  да  дръпна  пердетата – това на нищо не прилича. Просто  продадох  гарсониерката. И мисля че те  обичам.