Гръбнака  ми е  като  ос   за  чевермето  на  телесните ми страсти. Въртя се  около  остта си  аз, въртя се... Аз бях добро момиче и се  учих   лесно:   качена  върху    токчета, осакатили стъпалата ми,    аз  - честно! -  носих ненавистното ми  "мини", блондински  кудкудяках  "Помогни ми"  за да те правя важен и  значим. Не само че герой,  а  пилигрим. Но  (докато  дето уж дордето) се  учих    за да  му  угодя,  пилигрима   сменяше  лицето. А  аз  отчаяно исках да му се  харесвам, пък нека  и да се  измъчвам,  то е лесно. Да ме  харесва като мацките от  лъскави корици  с навирени  нослета, смях и цици.Все  научавах нови  трикове и  хватки в  бельото,  облеклото и  кревата.До  нощното ми  шкафче не веднъж видях  аз снимката  на все  по непознат  мъж.Обърквам се:  това  Благой ли е  или пък  Гошо?

...а  бях добро момиче.  Станах лошо.