Прочетен: 1508 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 28.09.2009 10:34
Когато ти залюби друга купих куче. Забавно е, нали? Аз мислих че е време да ти раждам деца, пък ето виж какво се случи: те нА го, магазина.
Боли...Деца на килограм, по вкус, и според цвят. То зайци, то котаци, то породи, шарения. Продават ги като обувки: тез ли щеш или ония? Аз просто гушнах нещо си. Не помня. Изстрелях се от търга на играчките за млади-хубави-самотни–тъпи кучки.
боли...
боли...
Не знам дали е смешно де съм аз и това, което ми се случи. То (той? тя?) ме близна, представи си! Почувствах го като целувка (ти си... ти си...)
Обърках се и май разбрах какво направих. Нагърбих се с Любов и Отговорност. Тъпачка. Ужас. Прав си бил да ме оставиш да вия по Луната, като куче (а исках простичко деца да раждам, но не се получи) такъв товар май не се носи лесно. Май не го искам, бих могла да върна ТОВА във магазина, както ти направи с мен и аз разбирам - беше честно. То толкова Любов и Отговорност как се носи на рамото? Ега ти... ти... какво си? А, женско. Ще ти викам... ъ... е... Тара! Като товара дето си товаря. Не, няма да те върна, успокой се... По дяволите! Що си и какво си?!
Как да те гледам? Мамка му и пес си... любими мой, къде си ти... къде си...
Добре... Не плача, стига де не скачай. НЕ! Не обувките! Чадъра ми! Задача си за мен. И то напълно доброволна. Ха, напика се. Хиля се неволно.
Ти си сребристо нещо, Тара. С черен нос. И в шоколада на очите ти въпрос все свети. Ти самата светиш нощем.
По дяволите. Що си и какво си?
Забавно ли? Наистина забавно.
И, знаеш ли, май ми е неудобно да ти го пиша толкова подробно но май... Аз тук със Тара вече не те искам. Уви, така се случи. Поправка: не те искаМЕ.
И двете май сме кучки.
страшно ми подейства
сякаш аз пиша..и зачерквам някого..
няма да ти благодаря..
кучка.. (съм)
Но виж.
Само напред.
Кучките сме държаливи.
Успех.
Вземи си куче ако трябва.
Взеха да стават много...
Дано този(последният) вече ме задържи...
Та е крайно време и нещо друго да се задържи и ...завъди из нас :)))))
