Опасните породи  не съществуват. Както не съществуват  опасни националности.  Тази  масова  психоза е  удобно  нагнетявана като  истерията  от  СМИ и  активно се подкрепя  от  хората, които не  разбират за  какво говорят. Единствено, което причинява опасност на дадена порода, е  човекът.  И модата. Не знам дали някои  от вас помнят какво стана  с бултериери  през 90-тте миналия  век. Излязоха на мода, накупиха  ги  мутри,  пускаха  ги  за бой,  плодяха  ги  безразборно, толерираха и  одобряваха  нахалното поведение на кучета  спрямо  други  хора и  животни. Невербалното одобрение - тактилно или  хранително - от страната на стопаните си  веднага се възприемаше  от  кучетата и  животните се държаха на улиците така, както им позволяваше стопанина  им. След това  дойде  ерата на  питбули и  американски  стафордширски  териер.  Дого  аржентино или ротвайлери  също  го отнесоха навремето,  та  до сега  им се носи  незаслужената слава на  "куче-убиец", макар и не  толкова широка и  грозна, колкото на  горките  питбули.
Всъщност,  тук става  дума за  елементарна  липса на  каквато и д а е  култура  от страната на стопаните по  отношение на  любимците си.
В основата на всеки  един  бум около  определена  порода  винаги   лежи  модата.  Излезе ли  една порода на мода - горко  й. Повечето  опитни  стопани  много  добре  го  разбират и  внимателно  подбират  бъдещи стопани на своите  кучила - това в равна степен важи както  за  дребни атрактивни породи като  йоркширски  териер или померански  шпиц, така и за  неизлизащи  от мода при   брутални  младежи горките  питбули-АСТ-дого.
Опитен развъдчик безпогрешно разпознава дали   бъдещия кандидат-стопанин идва при него за да си  вземе  допълнение към бицепсите  си,  или е  фен на породата, или  е поредната жертва на страховитите  реклами, витаещи в обществото  ни.
Мога да ви  кажа  че опитните   развъдчици практически  никой не  ги  търси,  и  търсачите на  "яко  куче"  взимат  бъдещата си  украса за потник я от  животинските  пазари, я  от  ферми, я  от  "едни  хора". След това като правило  те много  бегло  имат представа  от  правилното  отглеждане и  възпитание на  животното,  много  често  се  кефят на  абсолютно неправилното  му поведение и  по този  начин стимулират и подкрепят затвърждението  на нежелателно  държание.
В следствие на неправилното и безхаберно  размножаване  без никаква  отбраковка по  психика и здраве,  в следствие на неправилно  гледане на  животното и тотално сбъркано от страната  на новоизлюпилите се стопани  негово поведение и  предназначение,  имаме  едно понятие така  любимо  от родните  СМИ, наречено  "опасни  породи".
А всъщност опасните са  в случая  единственно стопаните.
Защото,  ако не знаете,  истинския  питбул  няма  агресия  към хората, само  към  други  кучета.  Както и на добермана не  му  израства в главата никаква  кост след 7 години за да  изяде  семейството си.

Нямам питбул или  стафордширски  териер. Но човек има с какво да се занимава  ако  притежава  тези   породи: паркур, аджилити, фризби.

1.АСТ  Трет, паркур:
2. Питбул Примо,  аджилити.

Кучета са  огледален образ на стопаните си.  докато  тези  чудесни породи  ще попадат  в ръцете на  многобройни  комплексарчета - ще  има истерии  относно  "опасни породи".