Винаги съм  казвала че  българина  е  добър  човек.  Много  повече  добър,  отколкото  лош. Само че  единствено  добрите намерения не стигат. Пътят към  ада е постлан с добрите намерения. Всеки  луд с  номера си - а  аз  с цялата програма:  понеже днес  нямам сили да  говоря  за  осиновяване,  ще плюя  огън и  жупел относно приемни  семейства  за кучета -водачи.
Съседката ме  вижда  с кутрето ,  на което  му  слагам  оранжева  жилетка  с надпис "Училище за кучета  водачи" и  откача от кеф:
- Искам и  аз!  Искам и  аз!
Зяпвам  я шашнато. 
- Съседке,  абе ти  куче до сега  гледала ли си?  
-. Ми не,  ама  котки  имам цял  живот. То  какво значенийце   има едното и  другото?  Котката  не се разхожда, а  пък кучето - да. Не  е  голяма  философия! Ми  глей  го кфо  сладурченце-нце-нце-нце! Гуци!  муци!
- Чаааааакай  малко,  моето добиче  момиче,- обяснявам  аз,-  ако  държиш  да имаш  кученце-нце-нце-нце,  взе ми си  едно  за тебе си и  со  го гледкай-гушкай-мачкай, какъв е проблема?
"Не, - тропна с крак  блондито ,-  ще кандидатствам!  Аз  съм подходяща!"
Тази  сцена  ме накара  да натракам  кратко  послание  към кандидат-приемни семейства на  кучета  водачи.
1.  Не  бива да се заблуждавате че  по някакъв  начин  кучето  може да остане   при вас.
Все пак   в училището  за  кучета -водачи са хората които  са   по-наясно  от вас за тандема  човек-куче. Пределно  им е  ясно  че като  влагате  душата си, времето  си, вниманието  си - вие  задължително  ще се  привържите  към  тази  мъничка  твар,  която  ще  живее  при вас  1  година. И имат право  да ви го  изземат  във всеки  един момент,  ако  според  тях вие  не  полагате  нужните  грижи  и  не посещавате  тренировките. Това  се прави най-малкото с цел  да  не могат  приемните  семейства  съзнателно и/или несъзнателно  да  саботират подготовката на  бъдещият  водач с цел лични  интереси. 
Според мен е  по-честно в момента  в който  усетите  че нещата не вървят и  не се справяте - да го върнете.  Никой  няма да  ви  упрекне - няма нищо  срамно в това  да  признаете  грешката  си :все пак  не става  дума  за  вашите  амбиции,  а  за  подготовка  към  училището на  едно кутре,  което  ще е  от  огромно  полза  на  незрящия  човек. По-добре  го върнете   на време,  отколкото  да го съсипете   необратимо. 


2. Вие  може и  да сте  съгласни  и навити, като  свинска  опашка,  ама  другите домашни  любимци  питахте ли ги? Визирам  децата, бабите,  майките и  т.н. Ако  вие  сте на работа  кой  ще  бърше  лайната и  пикните?  Да не мислите  че  палето  ще  кенза с  еклерови торти и ще  пикае  Шанел? Ако  имате  мокет - тази настилка ще  попие  от  аромата на  бомбите и  локвите  и  ще  трябва да го махнете, а  ако  имате паркет  питайте ме  мен  къде  е  фирмата  с най-изгодното  циклене. Плюс,  ако  отсътствате  цял ден - скучаещо  кутре  ще  намери начин  да  разпердушини  меките  мебели-кабелите-вратите.  Ако  с вашето семейство  не сте  екип - най-добре  да не кандидатствате. Особено  това  важи  за  семействата  с  възрастни  баби-дядовци и  с  малките  деца: възрастните и  малките  МНОГО  обичат  да  третират кутрето  като  плюшена  играчка, която  я  подхранват от  масата и  я  гушкат  в леглото (пускат да се  качва на диваните). Вие  сте го  забранили,  а те го правят. Е, няма да стане. Как ще  възпитавате  едно  куче след като  има  макар и  малка  възможност да ви надцакат  вашите  деца и  майки?  Преди  да сте поговорили  с вашите - не се  захващайте. И  вашите трябва да са  наясно  какво  ги  чака като за  хигиена така и  за  възпитанието.

3. Вие сте  мъ ноу  особен   дзвер  като мен и  не се  возите в градски  транспорт. Изненадка - ще ви се наложи. Оттук   основната  ви  задача  е да влачите  кучето  НАВСЯКЪДЕ. И  не навсякъде  ще  ви посрещат  добре. Като  говоря  за  НАВСЯКЪДЕ,  нямам  предвид  кварталните  градинки.  Длъжни  сте  да  пътувате  с това  бебе във всичките видове  градски  транспорт, да посещавате  всичките пазари за да  свиква то  с  многото  хора, и  би било добре  да  се  уговорите  с  няколко магазини-аптеки  за  влизането   с  кученцето  там та да свиква. Препоръчвам  ви  да се  уговорите  предварително с  магазинерите и  аптекари,  те са готини,  все  някой  ще ви разреши. По-голям проблем е  обществения  транспорт - има  контрольори  дето  се  заяждат и  трябва да сте готови  към  този  стрес.

4. Не  очаквайке  слава. Вие не го правите  за слава.  потупване  по рамото няма да го  има.  И  повече  няма да  можете  да  си  видите  вашият  възпитаник - за мен тази  точка  е  повече  от  логична.

5. Никога,  ама никога не забравяйте  че това е  ЧУЖДО  куче. Върнете  го  веднага в момента  ако  в семейството  ви  има проблем, ако  мама  или  синковеца  е  негативно настроен и  не приема    кутрето.  Върнете  го,  кучето  трябва да продължи във възпитателният си  процес без  стресове. 

6. Чакат  ви  много  тренировки.  Не трябва да  отбивате  номера  и  да ги  пропускате,  или  да ги  посещавате  колкото да не  е  без  хич.  Чакат  ви и  упражненията  между тренировките.  Ако  сте  прекалено  зает - просто не се  захващайте.

7. Питат  ме как ще се  разделям с  това  куче което ми го довериха. как ще го  обясня  на децата ми. 
На децата винаги  казвам истината.
А и човекът се  разделя  с нещо   свое.  Чуждото  го  връща.  е,  това  кутре ще  го  върна.
И не питайте  как.  С  ред  сълзи,  с  ред  сополи.